Madonna – отблизо в София

и отдалеч в Ница

Преди 3 години за първи път видях Мадона на живо. Беше истинско земетресение! Завинаги остана най-добрият концерт, на който съм бил. Преди около месец видях U2 и си мислех, че това може да бъде единственото шоу, което да детронира Мадона от концертната ми класация. Не успяха. Но концертът в София е „абсолютният шампион”. /Така се изразяват голяма част от спортните коментатори по БНТ, звучи по-убедително дори и от шампион/.

Още преди да се разбере, че ще има концерт в София, вече бях гледал “Sticky And Sweat” шоуто в Ница. Стадионът там беше по-малък от „Васил Левски”, но също толкова претъпкан с фенове. Измежду тях Боно и Елтън Джон. И ние, но тъй като нямаше билети за Golden circle, бяхме на терена. Но сега, когато бях само на метър от Мадона в София, оцених, че мултимедийното шоу няма как да се види ако си до самата сцена /затова вече сме взели решение, че ще гледаме концертите на Мадона по два пъти – първо отдалеч и след това отблизо/.

Българската публика е много по-емоционална от френската, затова и самото шоу е много по-въздействащо, когато си заобиколен от екзалтирани фенове.

В Ница отидохме пред стадиона около 14ч. и вече се бяха събрали около 10 000 желаещи да видят иконата /много изтъркано определение, но пък много й подхожда/. Прекарахме 4 часа на невероятен пек, докато най-накрая се озовахме на стадиона. В София отидохме около 15ч. и пред нас имаше около 100 човека /все пак това беше входът за Golden circle/. Този път почакахме по-малко от 3 часа и се озовахме пред самата сцена.

В Ница подгряваше Робин. Явно французите не се интересуваха от нея, защото преди да се наредим сред хилядите чакащи, я видяхме до едно дърво в градинката пред входа на стадиона да дава интервю. Беше само тя и журналистът. Нямаше нищо против да й направим няколко снимки.

В битката между Лоран Улф в Ница и Пол Оукънфолд в София, безспорен победител е вторият. За първи път ми се случи, публиката да е в екстаз още преди да е видяла звездата. По време на Celebration атмосферата беше точно толкова нагорещена, колкото и по време на изпълненията на Мадона. Танцьорите истински се забавляваха както на сцената, така и с публиката.

И на двете места почакахме повече от час, докато Мадона излезе на сцената. Но както отбеляза един приятел в София: „В момента, в който я видях, всичко й простих!”. Без значение дали си в Ница или в София шоуто те грабва от първата минута, обсебва те и не те пуска до финалния надпис „Game Over”, когато искаш всичко да продължи вечно, но се сещаш, че при Мадона всичко е изчислено до последната минута и тя няма да се върне на сцената.

Всички сме поканени в sticky and sweet фабриката на Мадона. Имаш чувството, че от мултимедията наистина ще потече лепкавата смес и ще захароса цялата тълпа. C-A-N-D-Y кралицата се появява на своя трон. Публиката не може да повярва. Натиск върху предните редици, всеки иска да е по-близо.”Get up out of your seat, come on up to the dance floor…” приканя Мадона и всички сме готови да я последваме.

На сцената вече е луксозен ролс ройс. Лимузината се приближава бавно към края на сцената под звуците на „Beat Goes On”. Само на метър от публиката. Не знам какво е било изражението на лицето й в Ница, но в София Мадона беше усмихната. Беше очарователна. Беше красива. За нечовешкото й тяло не могат да се намерят думи.

Началните бийтове на 4 Minutes, но това е заблуда. Всъщност следва Vogue. Песента, която влезе в историята на live performances с онова шеметно пренасяне във френския кралски двор по време на връчването на наградите на МТV. Оттогава парчето неизменно присъства в туровете на Мадона и се е превърнало в едно от най-очакваните от феновете.

С веселяшката мултимедия на “Into the Groove” Мадона ни върна обратно в 80-те. Видяхме как в продължение на минута Мадж подскача на въже и след това започва да пее. През 90-те издаде “I’m Breathless”, след това изпълнение имаш чувството, че никога не остава без дъх.

Последва частта, в която Кралицата отдава чест на Краля. Хилядите от стадиона казаха отново „Сбогом!” на Майкъл Джексън. Вече си нямаме Крал на попа, но “God save the Queen”. Тук е и първото разминаване в сет листа на двата концерта. В Ница Мадона изпълни „Heartbeat” и „Borderline”, а в София – „Holiday” и „Dress You Up”. Втората не е от най-въртяните й парчета от 80-те, но има един незабравим live от турнето й Who’s That Girl, по време на който Мадона се преоблича на сцената и се появява в най-дебилния си вид ever. Задължително трябва да се види!

Екраните ни връщат обратно в 80-те, после в средата на 90-те и отново в наши дни – гледаме кадри с визията на Мадона през годините. На сцената има цели 5 кралици. “She’s Not Me” ни убеждава оригиналът.

“Music makes the people come together…” В случая наистина музиката беше обединила всички.  На стадиона имаше хлапета на 10 и бабите им на 60, хора с ти-шърти на “Rammstein”  и други с фланелки на Eminem, гримирани като фолк звезди барбита и маскирани като Мадона гейове, леко сърдити чичковци, които бяха зарязали нивите на село, за да доведат дъщерята в Софията, че не може сама да се оправи и стотици чужденци, най-вече турци, които не доумяваха защо Мадона е пропуснала страната им.

След “Music” последва дълъг инструментал с нотки от “Rain” и “Here Comes the Rain Again”  на „Юритмикс”. Впечатляваща дъждовна мултимедия и двама симпатични азиатски танцьори.

Мадона вече е върху роял, черна роба покрива цялото й тяло. Оградена е от хиляди пиксели, които символизират нейния космически кораб. Парчето е “Devil Wouldn’t Recognize You” – едно от най-силните попадение в последния албум “Hard Candy”.

След кратко космическо пътешествие Мадона ни води на истинско циганско джамборе. Началото е с „Урок по испански” и след като успешно се справим с обучението, идва ред на джипси кулминацията – „La Isla Bonita” в компанията на циганския оркестър „Колпаков”. За първи път песента беше изпълнена в този вариант по време на благотворителния Live Earth. Тогава Мадона се появи с култовите „Gogol Bordello” и записа едно от най-запомнящите се участия в кариерата си. Минутки за отдих, по време на които оркестърът изпълнява Doli Doli, а Мадона заслужено отпива две малки. В така наречената „циганска част” са включени и последния сингъл от албума “Hard Candy” – „Miles Away”, както и акапелна версия на  „You Must Love Me”. Мултимедията в тази част е изключително въздействаща и се радвам, че бях по-назад в Ница, защото в София нямаше как да оценя десетките гранични печати, които изпълваха екраните по време на виртуалното пътуване, което Мадона организира на публиката.

You Must Love…  дълга пауза, през която публиката полудява и крещи Ме! Мадона е доволна, докарала е всички до екстаз. Може да премине към последната част от шоуто.

Както всяко турне на звездата и това носи политически и хуманитарни послания. С мултимедийното „Get Stupid” в Ница Мадона подкрепи Барак Обама, в София Обама вече беше президент, така че кадрите бяха сменени. Но посланието да се замислим за света, в който живеем и за нашето бъдещето, отново мощно атакуваше съзнанието.

Последната част на шоуто започна с доста досадната “4 Minutes”. Не знам защо имам такава ненавист към тази песен, но тя със сигурност е най-слабото парче в последния й албум. Хореографията обаче беше завладяваща и дори тази песен истински ме радваше. Мадона танцуваше с виртуален Джъстин. Май не споменах, че по време на „Human Nature” на екраните се появи и Britney bitch.

И 20 години назад с „Like a Prayer”, този път с елементи на „Feels Like Home” на Meck. През далечната 1989-та Мадона реши, че вече няма да е сладкото материално момиче и сложи едно ново начало с едноименния албум. И до днес „Like a Prayer” е един от трите ми задължителни албума на Мадона.

Следват две песни от друг задължителен албум – „Ray of Light”. В София Мадона е заменила  „Hung Up” с „Frozen”. По време на песента прозвучават строфи от „Open Your Heart”.  На мултимедията тече онова незабравимо, лъхащо студенина  видео на Крис Кънингам.

“If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make that change”  - част от текста на “Man in the Mirror” на Джако грейва върху екраните.

Следва „Ray of Light”. Здраво китарно соло, Мадона крещи: Are you ready to jump? И се започва едно бясно подскачане. Добре, че стадионът е пълен и няма как да паднеш, защото след толкова изразходвана енергия, започваш леко да губиш контрол и да залиташ наляво-надясно.

Финалът е с Give It To Me. И в София „Нейно Величество” слезе при простосмъртните. В Ница това не се случи.

За всички, за които това е бил първи концерт в живота, ще последват много разочарования, защото летвата, която вдига Мадона не може да бъде надскочена. Остава да очакваме и следващия път София да бъде част от турнето й.

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски