П оз ор    представя

ЦВЕТЯТА НА КОРАНА

14 януари – 18 февруари 2010г.

Дом на киното Евро синема Червената къща

 

 

За втора поредна година сдружение „Позор” организира фестивала „Цветята на Корана” с най-добрите филми от Близкия Изток и Северна Африка. Събитието ще тече в трите столични арт салона „Дом на киното”, „Евро синема” и „Червената къща” от 14 януари до 18 февруари. Фестивалът ще бъде открит официално на 14 януари в Дома на киното с прожекцията на филма „Плачещата върба” на най-награждавания ирански режисьор Маджид Маджиди.

Два са основните акцента в програмата на фестивала – новото иранско кино и киното на страните от Северна Африка.

 

Програмата „На фокус: Иранско кино” включва носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин „Вън от играта” на режисьора Джафар Панахи.  Историята за група млади момичета, които искат да присъстват на футболен мач, но не могат, защото това е забранено от закона, е фаворит на фестивалите в Торонто, Любляна и Ротердам. Носителят на “Златна пика” от фестивала във Валядолид „Зима” на режисьора Рафи Питс ще има своята премиера в рамките на фестивала. Трогателен разказ за мъж, напуснал съпругата си и дъщеря си, за да търси работи в странство, след което следите му се губят. Лентата е номинирана за „Златна мечка” на „Берлинале” и е носител на наградата на журито от фестивала в „Палм Спрингс”. „Толкова просто” на Реза Мир-Карими печели наградата „Златен Свети Георгий” за най-добър филм от фестивала в Москва и наградата „Фаджр” за най-добър ирански филм на 2008-ма. Филм за вътрешния мир и неизказаните чувства на една обикновена иранска жена. В програмата „На фокус: Иранско кино” ще бъде показан и най-актуалният ирански филм в момента „Кървящо сърце” на режисьора Мохаммад Реза Рахмани. Историята на младия Емад, който убива жена си е най-гледаният филм в Иран за 2009-та. Сред останалите заглавия са носителят на „Златна Афродита” от фестивала „Любовта е лудост” във Варна „Последната кралица на земята”, провокативният „Укротяване на бесовете”, разкриващ подземния свят на Техеран, носителят на наградата на журито в Карлови Вари "Пеперудите ни следват по петите"  и един от любимите филми на иранската публика „Хлапакът”, в който малкият Мамал решава, че градинката му е по-важна от училището, с което си навлича гнева на директора. В програмата са включени и двата документални филма на иранския историк проф. Фарзин Резаеян „Преоткриването на Персеполис” и „Иран – седемте лица на една цивилизация” пресъздаващи важни събития от седемхилядолетната историята на Иран.

 

В другата програма „На фокус: киното на Северна Африка” ще бъдат показани филми от Алжир, Тунис, Мароко, Сенегал и Мавритания. Сред заглавията са дебютът на алжиреца Надир Мокнеш „Харемът на мадам Осман” с участието на Кармен Маура, Буюна и Надя Каси. Кармен Маура е в ролята на мадам Осман, красива арабка на средна възраст, която следи модните тенденции, облича тоалетите на „Нина Ричи” и „Кристиан Диор” и привидно е щастлива, но вътре в себе си таи болка. Не може да прости загубата на съпруга си, който я е напуснал заради „някаква французойка”. Носителят на „Сребърна мечка” „Мадам Бруе” ще покаже на зрителите как една сенегалска жена решава да живее без да спазва религиозните канони и без да се съобразява с мнението на околните. Най-награждаваният марокански филм „Господарят на улицата” също е включен в секцията със северноафриканско кино. Четири хлапета ще представят различното лице на Казабланка. Тунизийският режисьор Абдел Кешиш ще бъде представен с филма „Игра на любовта и случая”, в който младеж от африкански произход, живеещ в Париж се влюбва в актриса от едноименната пиесата на Мариво. Филмът е носител на 4 награди „Сезар”, включително за най-добър филм и най-добър режисьор. Сред останалите заглавия в програмата са мавританският „В очакване на щастието” носител на наградата на ФИПРЕССИ от фестивала в Кан, алжирският „Самиа”, представящ живота на младо момиче от алжирски произход, което се разкъсва между своето мюсюлманско семейство и приятелите си в Марсилия и документалния „Обичах те силно” – интимна изповед на възрастна берберка, която като млада е правела компания на войници от френската армия.

По време на фестивала за първи път на голям екран в България ще бъдат показани филми от Сирия. Най-награждаваният сирийски режисьор Абделатиф Абделхамид ще бъде представен с филма „На свобода”, носител на наградата на журито от фестивала в Сингапур и наградата за най-добър филм от фестивала в Дамаск. Другото сирийско заглавие в програмата е „Капки от тавана”. Любовната история под напукания таван на обикновен дом в Дамаск е най-гледаният филм в страната за последните 5 години.

 

Турското кино ще бъде представено с четири заглавия. Фестивалният фаворит „Сестра ми и ружите” ще закрие събитието на 18 февруари в Дома на киното. Преди това зрителите ще могат да видят новия филм на Юмит Юнал „Пропастта между нас”. Режисьорът е познат на българската публика с филмите си „Истанбулски приказки” и „Девет”. В програмата е включен и един от най-награждаваните турски филми за последните години „Моят Марлон и Брандо”.  Историята на турската актриса Айча, която се влюбва в кюрдския актьор Хама Али, спечели награди на фестивалите в Сараево, Истанбул, Токио, Ереван и София. Един от най-уважаваните турски режисьори Дервиш Заим ще бъде представен с филма „Слоновете и тревата”, носител на 4 награди от фестивала „Златен портокал” в Анталия.

Освен филмовата програма, тази година фестивалът „Цветята на Корана” ще има и няколко съпътстващи събития. Заедно с Форума за арабска култура „Махмуд Даруиш” ще бъде организирано литературно четене на арабски и персийски автори, сред които Низар Каббани, Адонис, Аниса Даруиш, Фадуа Тукан, Парвин Етесами и Нима Юшидж, което ще предшества премиерата на биографичния филм за Джеляледин Руми „Мевляна: Да преминеш в духовното” на 28 януари в Дома на киното.

Преди премиерата на документалния филм „Преоткриването на Персеполис” на 1 февруари в Евро синема, зрителите ще могат да опитат традиционен ирански чай и вкусни ориенталски сладкиши.

На 26 февруари в Червената къща ще се проведе дебат на тема „Ислямската заплаха отново на мода”, организиран отново с помощта на Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш”. Веднага след дебата ще има прожекция на френския филм „Създай ми страна”, представящ ежедневието на децата на имигрантите в Париж.

На 14 януари в Дома на киното ще бъде открита изложбата „Арабският свят на фокус”, предоставена от Форума за арабска култура „Махмуд Даруиш”.

 

Фестивалът се организира със съдействието на Културната служба към Посолството на ИР Иран, Френски културен институт – София, Посолството на Сирийската арабска република, Форум за арабска култура

„Махмуд Даруиш”

И с медийната подкрепа на списание „За хората”, cinefish.bg , filmboxx.com, oikumen.info

П оз ор    представя

ЦВЕТЯТА НА КОРАНА

14 януари – 18 февруари 2010г.

Дом на киното Евро синема
Червената къща

 

За втора поредна година сдружение „Позор” организира фестивала „Цветята на Корана” с най-добрите филми от Близкия Изток и Северна Африка. Събитието ще тече в трите столични арт салона „Дом на киното”, „Евро синема” и „Червената къща” от 14 януари до 18 февруари.

Два са основните акцента в програмата на фестивала – новото иранско кино и киното на страните от Северна Африка.

 

Програмата „На фокус: Иранско кино” ще открие носителят на „Сребърна мечка” от фестивала в Берлин „Вън от играта”/”Offside” на режисьора Джафар Панахи.  Историята за група млади момичета, които искат да присъстват на футболен мач, но не могат, защото това е забранено от закона, е фаворит на фестивалите в Торонто, Любляна и Ротердам. Носителят на “Златна пика” от фестивала във Валядолид „Зима”/ “It’s Winter” на режисьора Рафи Питс също ще има своята премиера в рамките на фестивала. Трогателен разказ за мъж, напуснал съпругата си и дъщеря си, за да търси работи в странство, след което следите му се губят. Лентата е номинирана за „Златна мечка” на „Берлинале” и е носител на наградата на журито от фестивала в „Палм Спрингс”. В програмата „На фокус: Иранско кино” ще бъде показан и най-актуалният ирански филм в момента „Кървящо сърце”/ “Bleeding Heart” на режисьора Мохаммад Реза Рахмани. Историята на младия Емад, който убива жена си е най-гледаният филм в Иран за 2009-та.

В другата програма „На фокус: киното на Северна Африка” ще бъдат показани филми от Алжир, Тунис, Мароко, Сенегал и Мавритания. Сред заглавията са дебютът на алжиреца Надир Мокнеш „Харемът на мадам Осман” / “Harem of Madame Osmane”с участието на Кармен Маура, Буюна и Надя Каси, носителят на „Сребърна мечка” „Мадам Бруе” / “Madame Brouette”, както и най-награждаваният марокански филм „Господарят на улицата” / „Ali Zaoua – Prince of the Streets”.

 

 Освен филмовата програма, тази година фестивалът „Цветята на Корана” ще има и съпътстващи събития. Заедно с Форума за арабска култура „Махмуд Даруиш” ще бъде организирано литературно четене на арабски и персийски автори, което ще предшества премиерата на биографичния филм за Джеляледин Руми „Мевляна: Да преминеш в духовното” / „Rumi – Turning Ecstatic”. В Червената къща ще се проведе дебат на тема „Арабският свят и западното общество”, организиран отново с помощта на Форум за арабска култура „Махмуд Даруиш”.

 

Позор представя

филмовата програма

на 5-я GAY&LESBIAN FEST в София

 

Тази година във филмовата програма на gay & lesbian фестивала в София ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии. За първи път фестивалът предлага толкова богата и разнообразна филмова програма.
 Официалното откриване ще бъде на 1 декември от 20.30ч. в „Червената къща” с най-добрия гей филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”. Лентата спечели наградата „Теди” от фестивала в Берлин, а в главната роля е един от титаните на британското кино Джон Хърт, който се превъплъщава в ролята на популярния гей писател Куентин Крисп.
 В програмата на фестивала е още един носител на „Теди” за най-добър гей филм – „Съзряването на Максимо Оливерос”. Историята на симпатичния хлапак Макси е най-награждаваният филм в историята на Филипините.
 Един от фаворитите на гей фестивалите по света – „Ако светът беше в краката ми”, ще има своята премиера за България по време на 5-я Gay & Lesbian Fest. Режисьорът Том Густафсон представя една съвременна екранизация на Шексиповата комедия „Сън в лятна нощ”. Филмът е с награда за най-добър филм от фестивалите в Индианаполис, Тампа и Нашвил, наградата на публиката във Флорида и Торонто и награда на журито в Сиатъл и Лос Анджелис.
 Хладен скандинавски хумор ще представи исландската комедия „Единадесет открити мъже”. Капитанът на местен футболен отбор е уволнен след като съотборниците му разбират, че е гей, но той не се отказва и създава професионален футболен клуб с гей играчи.
 Два от най-провокативните гей проекта ще имат своята българска премиера по време на Gay & Lesbian Fest – “Fucking Different Tel Aviv” и “Fucking Different Berlin”. Различни режисьори представят свои гледни точки за гей обществото в двата мегаполиса Берлин и Тел Авив.     Индийският „На брат ми Нихил” идва в България с наградата на журито и наградата на публиката от филмовия фестивал в Монреал. Драматичната история на младия плувец Нихил ще бъде показана за първи път у нас.         Фаворитът на Кан Апичатпонг Уирасетакул се включва във фестивала с мистичния шедьовър „Тропическа епидемия”. Освен наградата за режисура от фестивала в Кан, филмът е носител и на наградата за най-добър филм от фестивалите в Торино, Сао Пауло и Сингапур.
  Най-силният дебют в американското независимо кино за последното десетилетие „L.I.E.–Магистралата към Лонг Айлънд” също е част от програмата на 5-я Gay & Lesbian Fest. Филмът е носител на 2 награди „Независим дух” – за дебют и за продуцент и с номинации в 5 категории, включително във водещите за „Най-добър филм” и „Най-добър режисьор”.
  Премиера за България ще има най-гледаният филм в Мексико „Живот на улицата”, които е носител на цели 11 награди на мексиканската филмова академия „Сребърен Ариел”. Лентата представя потресаващи гледки от подземния живот на Мексико сити и неговите обитатели.         
  Културното многообразие на фестивала се допълва от турския „Девет” на режисьора Юмит Юнал, познат на българската публика от хитовия „Истанбулски приказки” и изтънчения „Киносалон за забранени филми”, който ни допуска да надникнем зад завесите на едно кино за порно филми в Париж и да се запознаем с хората, които работят и гледат филми там.

Филмите могат да бъдат видени в салоните на Червената къща и Евро синема, съответно от 1 до 4 декември в „Червената къща” и от 4 до 10 декември в „Евро синема”. Програмата на „Евро синема” ще бъде обявена до седмица.

 

ПРОГРАМА Червената къща

 

1 декември /вторник/

20.30 – Един британец в Ню Йорк – 74 мин.

 

2 декември /сряда/

16.00 - Съзряването на Максимо Оливерос - 100 мин.

18.00 - Единадесет открити мъже – 85 мин.

19.30 - Магистралата към Лонг Айлънд  -  97 мин.

21.30 - Fucking Different Berlin - 90 мин.

 

3 декември /четвъртък/

16.00 – Девет – 91 мин.

18.00  - Fucking Different Tel Aviv - 80 мин.

19.30 - Ако светът беше в краката ми - 95 мин.

21.30  - За брат ми Нихил - 120 мин.

 

4 декември /петък/

18.00  - Живот на улицата, 84 мин.

19.30 - Тропическа епидемия - 118 мин.

21.30 – Киносалон за забранени филми – 90 мин.

 

ФИЛМИТЕ

Eдин британец в Ню Йорк / An Englishman in New York /2009/ - Великобритания, 74 мин., реж. Ричард Лекстън

-          Джон Хърт, Синтия Никсън, Сузи Кърц

Биографичен филм за годините, които популярният гей-писател Куентин Крисп прекарва в Ню Йорк. Блестяща актьорска игра на Джон Хърт, удостоен с наградата „Теди” от Берлинале 2009.

МФФ Берлин – Награда „Теди” за Джон Хърт; Лондон ЛГТБ Фестивал – Официална селекция; МФФ Трибека – Официална селекция; L.A. Outfest – Официална селекция

 

Fucking Different Tel Aviv /2009/ - Израел, 80 мин., късометражни новели

„Политика и секс” – реж. Хила Бен Барух, 5 мин.

„Аз съм Бригите” – реж. Стефани Абрамович, 9 мин.

„Една пейка встрани” – реж. Яир Хокнер, 3 мин.

„Cherchez la femme”  - реж. Еял Бромберг и Сиван Леви, 7 мин.

„Душевен приют” – реж. Ясмин Макс, 9 мин.

„Разоръжаване” – реж. Новембър Уондърин, 8 мин.

„Похищението” – реж. Йоси Брауман, 7 мин.

„Позор” – реж. Еран Коблик Кедар и Рикардо Ройщазер, 6 мин.

„Йоси и Ясмин” – реж. Нир Не-Енам, 7 мин.

„Нищо не зависи от…” -  реж. Авитал Барак и Зи Гал, 7 мин.

„Мръсни пари” – реж. Елад Закаи, 7 мин.

„Активен/Пасивен” - реж. Анат Соломон, 5 мин.

МФФ Берлин – секция „Панорама”; Тел Авив ЛГТБ Фест – Официална селекция; Лондон ЛГТБ Фест – Официална селекция; Торино ЛГТБ Фест – Официална селекция

 

Ако светът беше в краката ми / Were the World Mine /2008/ - САЩ, 95 мин., реж. Том Густафсон

-          Танер Коен, Уенди Роби, Зак Грей, Крисчън Столт

Съвременна екранизация на Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ”. Животът на Тимъти изцяло се променя след като е избран да изпълни ролята на Пук в училищен мюзикъл по мотиви на Шекспир. Омагьосваща феерия от пъстри костюми, цветни светлини, впечатляващи танци и колоритна музика.

МФФ Флорида – Награда на публиката; Индианаполис ЛГТБ Фест – Най-добър филм; L.A. Outfest – Голямата награди на журито; МФФ Нашвил – Най-добър ЛГТБ филм; МФФ Роуд Айлънд – Награда на публиката; Сиатъл ЛГТБ Фест – Награда на журито за режисура; Тампа ЛГТБ Фест – Награди за най-добър филм, най-добър актьор /Танер Коен/, най-добра актриса /Уенди Роби/, най-добър сценарий; Торино ЛГТБ Фест – Награда на публиката; Торонто ЛГТБ Филм и Видео Фест – Награда на публиката

 

За брат ми Нихил / My Brother Nikhil /2005/ - Индия, 120 мин., реж. Онир

-          Санджай Сури, Дия Мирза, Виктор Банерджи

Семейство Капур са добре позната и уважавана фамилия в Гоа. Бащата Навин е пенсионер, който се грижи за съпругата си Анита, сина си Нихил и дъщеря си Анамика. Навин научава, че Нихил е избран да представи Гоа на националното първенство по плуване. Дни преди първенството треньорът на Нихил го отстранява от отбора.

МФФ Монреал – Награда на журито, Награда на публиката; Милано ЛГТБ Фест – Награда на публиката; Хамбург ЛГТБ Фест – Втора награда на публиката;  Сан Франциско ЛГТБ Фест – Официална селекция; Брюксел ЛГТБ Фест – Официална селекция; Лонг Айлънд ЛГТБ Фест -  Официална селекция; Любляна ЛГТБ Фест – Официална селекция

 

 

Съзряването на Максимо Оливерос / The Blossoming of Maximo Oliveros /2005/ - Филипини, 100 мин., реж. Ореус Солито -          Нейтън Лопез, Солиман Круз, Пин Медина Макси е 12-годишен хлапак, който се шляе из коварните улици на Манила и мечтае да бъде момиче. С усмивка и находчивост, разговаря с околните и не пропуска да сложи красиво цвете в косата си. Гледа романтични филми и наблюдава как се целуват възрастните. Един ден Макси решава да съблазни младия полицай Виктор. МФФ Берлин – Кристална мечка за дебютен филм; Награда „Теди”; МФФ Ротердам – Награда  Netpac; МФФ Лас Палмас – Награда на публиката; Награда за най-добър актьор / Нейтън Лопез/; Торино ЛГТБ Фест – Най-добър филм; МФФ Сънданс – Номинация за награда на журито; „Независим Дух” – номинация за чуждоезичен филм; МФФ Ванкувър – Официална селекция; Лондон ЛГТБ Фест – Официална селекция

 

Fucking Different Berlin /2005/ - Германия, 90 мин., късометражни новели

„Мръсницата” – реж. Мартина Минет Драйер

„От другата страна” – реж. Йорг Андреас

„Сърдечно” – реж. Кристиан Петерсен

„По време на цъфтеж” – реж. Натали Персилие

„Кой се страхува от…” – реж. Холиендголи

„Изкуството на кадъра” – реж. Михаел Бринтруп

„Тъжната роза” – реж. Волтрод Вейланд

„Мартина” – реж. Юрген Брюнинг

„Зовът на океана” – реж. Изабела Гресер

„Любов на мотоциклет” -  реж. Ева Брьокерхоф и Хуана Дубиел

„Училище за елфи” – реж. Удине Фрьоминг

„Куриерът” – реж. Адес Забел

„Потънала в звезден прах” – реж. Михаел Сток

„Чукът” – реж. Маркус Лудвиг и Петер Оел

МФФ Берлин – секция „Панорама”; МФФ Буенос Айрес – Официална програма; Милано ЛГТБ Фест – Официална програма; Джакарта ЛГТБ Фест – Официална селекция; Остин ЛГТБ Фест – Официална селекция; Париж ЛГТБ Фест – Официална програма

 

Единадесет открити мъже / Eleven Men Out /2005/ - Исландия, 85 мин., реж. Робърт Дъглас

-          Бьорн Харалдсон, Хелги Бьорнсон, Йон Атли Йонасон

Звездата на исландски футболен отбор признава пред съотборниците си, че е гей. Напуска отбора, но не може да пропусне мач и всеки път е на трибуните. Решава, че може да създаде професионален футболен отбор от гей играчи, който да се състезава с останалите отбори в лигата.

МФФ Торонто – Официална селекция; МФФ Берлин – Официална програма; МФФ Дъблин – Официална селекция; Награди „Еда” /исландски „Оскар”/- номинация за най-добър филм, 3 номинации за поддържаща мъжка роля; МФФ Белфаст – Официална селекция; Лондон ЛГТБ Филм – Официална селекция; Маями ЛГТБ Фест – Официална селекция

 

 

Тропическа епидемия / Tropcal malady /2004/ - Тайланд-Франция-Германия-Италия, 118 мин., реж. Апичатпонг Уирасетакул

-          Бонлоп Ломно, Сакда Кеубуади; Хуаи Десом; Удом Прома

Филмът разкрива страстната връзка между двама мъже, която води до необичайни последствия. В началото ставаме свидетели на невинното привличане на двамата в тихо и слънчево селце. По-късно историята взема неочакван обрат заради неизвестна епидемия, скрита дълбоко сред сенките на джунглата.

МФФ Кан – Награда на журито, номинация за „Златна палма”; Торино ЛГТБ Фест – Най-добър филм, Награда на журито; МФФ Сао Пауло – Награда на критиката; МФФ Индианаполис – награда на журито; МФФ Сингапур – Награда на журито; МФФ Мелбърн – Официална селекция; МФФ Торонто – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Тайпе – Официална селекция; МФФ Ситжес – Официална селекция

 

Киносалон за забранени филми / Porn Theatre /2002/ - Франция, 90 мин., реж. Жак Ноло

-          Жак Ноло, Витория Сконамильо, Себастиен Виала

Кино, в което се прожектират филми за възрастни пази тайни, които остават скрити в сумрака на киносалона. Всяка вечер в залата се събират самотници, търсещи сродни души, травестити, дошли да демонстрират поредния си тоалет, женени мъже, решили да изневерят на своите половинки. Персоналът на киното е единственият свидетел на случващото се.

Торино ЛГТБ Фест – Най-добър филм; L.A. Outfest – Награда на журито; МФФ Кан – Официална селекция; МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Гент – Официална селекция

 

Девет / Dokuz/2002/ - Турция, 91 мин., реж. Юмит Юнал

-          Али Пойразоолу, Сера Йълмаз; Джезми Баскън, Фикрет Кушкан

Беден квартал в Истанбул. Красиво, непознато момиче е брутално убито. Полицията разпитва шестима от обитателите на квартала. Наяве излизат дълбоко пазени тайни от подземния свят в тази част на Истанбул. Всеки казва истината, но запазва по нещо и за себе си.

МФФ Истанбул – Най-добър филм; най-добра актриса /Сера Йълмаз/; МФФ Анкара – Най-добър актьор /Фикрет Кушкан/, най-добра музика; МФФ Палм Спрингс – Официална селекция; МФФ Хамбург – Официална селекция

 

Магистралата към Лонг Айлънд / L.I.E. /2001/ - САЩ, 97 мин., реж. Майкъл Куста

- Пол Дейно; Брус Олтман, Брайън Кокс, Били Кей

15-годишният Хауи живее само с баща си, който не се интересува  от него.  Момчето е част от банда, която ограбва къщите около магистралата  на Лонг Айлънд. Докато един ден не попадат в къщата на Джон, който съвсем не е такъв, за какъвто се представя. Изненадите следват една след друга.  Хауи разбира, че най-добрият му приятел Гари, крие много тайни от него.

Независим Дух – Награда за дебют /Пол Дейно/, Награда за продуцент, номинации за най-добър филм, режисьор, актьор /брайън Кокс/, поддържащ актьор /Били Кей/, дебютен сценарий; Барселона ЛГТБ Фест – Награда на журито; Копенхаген ЛГТБ Фест – Награда на журито; МФФ Довил – Голямата награда на фестивала, Награда на журито; МФФ Единбург – Най-добър режисьор /дебют/; L.A. Outfest – Най-добър филм, Най-добър актьор /Пол Дейно/; Милано ЛГТБ Фест – Най-добър филм; МФФ Стокхолм – Най-добър режисьор, Най-добър актьор /Пол Дейно/; Торино ЛГТБ Фест – Награда на журито

 

Живот на улицата / De La Calle /2001/ - Мексико, 84 мин., реж. Херардо Торт

-          Луис Фернандо Пеня, Марио Сарагоса, Мая Сапата

Разтърсваща история за тийнейджърите от улиците на Мексико сити, чийто дни преминават в дишане на лепило и пушене на хероин, а нощите си прекарват в канавките на града.

11 награда „Сребърен Ариел” /мексикански „Оскар”/, включително за най-добър актьор /Марио Сарагоса/, най-добра актриса /Мая Сапата/, най-добра поддържаща актриса /Ванеса Буше/, най-добър дебют, най-добър сценарий; МФФ Сан Себастиан – най-добър режисьор /дебют/; МФФ Сплит – Награда на ФИПРЕССИ; МФФ Стокхолм – Бронзов кон; МФФ Верона – Награда на журито, номинация за най-добър филм; Камеримаж – номинация за „Златна жаба”

 

 

„Сцена на открито” с хитовете на 80-те

Спомняте ли си времето, когато от радиостанциите звучаха хитовете на „Модърн Токинг”, Си Си Кеч и Сандра?

„Сцена на открито” на китайския режисьор Джиа Джанкъ ни връща назад към средата на 80-те, когато всички бяха облечени с лъскави блузи, клош панталони, а косите им бяха накъдрени. Самодейната танцова група на малък град решава да подражава на упадъчните западни идоли, за да може да се издържа. Среща трудности и неразбирания от властите, които не са съгласни да се пропагандира културата на Запада. През целия филм звучат хитовете на 80-те в източен вариант.

„Сцена на открито” е носител на наградата Netpac от филмовия фестивал във Венеция. Номиниран е за „Златен лъв” , печели наградата за режисура и наградата на ФИПРЕССИ на фестивала във Фрайбург, обявен е за най-добър филм на фестивала в Буенос Айрес и е носител на наградата за най-добър филм, връчвана от младата публика на един от най-големите азиатски фестивали, провеждащ се в Сингапур.

„Сцена на открито” е в програмата на фестивала „Едно сатори в утрото на есента” и ще се прожектира на 09.11/понеделник/ от 19.00ч. в Евро синема.

Максимо Оливерос – момче или момиче?

 

Пърхащи мигли, закачлива усмивка, предизвикателна походка и ярка диадема в косите – това не е поредната холивудска красавица, това е Максимо Оливерос. 12-годишен хлапак от Филипините, които най-много от всичко на света иска да бъде момиче. Макси живее заедно с баща си и двамата си по-големи братя, които нямат нищо против младежът да изпълнява домакинските задължения, докато те сключват поредната незаконна сделка из гетата на Манила. Но плановете им се объркват, когато Максимо се влюбва в новоназначения полицай Виктор. Любовта или семейството?

„Съзряването на Максимо Оливерос” е най-успешният филипински филм до момента. Носител е на 3 награди от фестивала в Берлин, включително на „Кристална мечка” за дебют на режисьора Ауреус Солито и на наградата „Теди” за най-добър гей филм. На филмовия фестивал в Лас Палмас филмът печели наградата на публиката, а малкият Нейтън Лопез получава наградата за главна мъжка роля. Неволите на палавия хлапак са отличени и на фестивалите в Ротердам, Монреал, Торино и Амстердам.

„Съзряването на Максимо Оливерос” е част от фестивала „Едно сатори в утрото на есента”, който се провежда в Дома на киното, Евро синема и Червената къща. Филмът може да бъде видян на 6 ноември /петък/ в Дома на киното и на 11 ноември /сряда/ в Евро синема.

ФЕСТИВАЛНИ ФАВОРИТИ

В ПРОГРАМАТА НА
„ЕДНО САТОРИ В УТРОТО НА ЕСЕНТА”

В четвъртък вечер почитателите на далекоизточното кино ще бъдат зарадвани с два от шедьоврите на региона – тайландският „Тропическа епидемия” и копродукцията между Япония, Малайзия и Сингапур „Хаши”.

„Хаши” представя ежедневието на три жени от различни възрастови групи – Шино на 50г., Джунко на 30г. и Момо на 20г. Момо работи като доставчик на бърза закуска и всеки ден носи храна на другите две жени. Често трите споделят една на друга тайните си. Един ден Шино получава обаждане от свой бивш приятел, когото не е виждала повече от 30 години. Джунко научава, че трябва да се подложи на сложна операция. А Момо напуска работа.

Режисьорът Шърман Он заснема филма, вдъхновен от „Този неясен обект на желанието” на Луис Бунюел. „Хаши” е истинско произведение на изкуството, заснет е изящно и минималистично, с акцент върху самите обекти. Филмът е един от най-силните дебюти за годината, с фестивални участия в Ротердам, Вилнюс, Рим, Барселона, както и с награда за най-добър сценарий от Международния фестивал в Сингапур.

Прожекцията на „Хаши” ще започне в 19.30ч. в Червената къща.

 

„Тропическа епидемия” е носител на Голямата награда на журито от фестивала в Кан.

Филмът разкрива страстната връзка между двама мъже, която води до необичайни последствия. В началото ставаме свидетели на невинното привличане на двамата в тихо и слънчево селце. По-късно историята взема неочакван обрат заради епидемия, скрита дълбоко сред сенките на джунглата.

Един абстрактен поглед на режисьора Апичатпонг Уирасетакул върху митична източна легенда, предизвикал възхищението както на публиката, така и на критиката.

Освен наградата на журито в Кан „Тропическа епидемия” е носител на отличия от фестивалите в Токио, Торино, Ванкувър, Ню Йорк, Сао Пауло и Индианаполис.

Прожекцията на „Тропическа епидемия” е в Дома на киното от 21.00ч.

Едно сатори в утрото на есента 2009

One Satori at the Dawn of Autumn 2009

Дом на киното – Евро синема – Червената къща

23.10.2009 – 12.11.2009

 

На 23 октомври „Позор” ще стартира проекта „Едно сатори в утрото на есента”, включващ филми заснети в страните от Далечния Изток. В продължение на три седмици любителите на азиатското кино ще имат възможност да видят едни от най-впечатляващите далекоизточни заглавия в салоните на Дома на киното, Евро синема и Червената къща.

Китайско-монголската копродукция „Любов на чужда земя” ще открие фестивала на 23 октомври в Дома на киното. Филмът ще отведе зрителите на едно приказно красиво пътешествие из монголската пустош, ще ги направи свидетели на древни монголски ритуали и ще ги омае с автентични музикални напеви.

В програмата са включени носителят на наградата на журито от фестивала в Кан „Тропическа епидемия” на тайванеца Апичатпонг Уирасетакул, спечелилият три награди от фестивала в Берлин „Съзряването на Максимо Оливерос” на филипинския режисьор Ореус Солито, както и номинираният за „Златен лъв” „Сцена на открито” на китаеца Джиа Джанкъ.

Два от най-добрите китайски филма за последните пет години ще имат своята премиера в България по време на фестивала „Едно сатори в утрото на есента” – носителят на наградите на Китайската филмова академия за най-добър филм на 2006-та и за най-добър режисьор „Брачният обред”, както и носителят на наградата за най-добра женска роля „Ти и аз”. В програмата е включен и един от китайските фестивалните фаворити за 2008-ма „Лъч светлина”, носител на награда на журито от фестивала в Маракеш и номиниран за „Кристален глобус” на фестивала в Карлови Вари.

Едно от събитията на фестивала ще бъде копродукцията между Япония, Сингапур и Малайзия „Хаши”. Режисьорът Шърман Он заснема филма, вдъхновен от „Този неясен обект на желанието” на Луис Бунюел. „Хаши” е истинско произведение на изкуството, заснет е изящно и минималистично, с акцент върху самите обекти, а не върху множеството.

 

Сдружение „Позор” изказва специални благодарности на Посолството на Република Китай, с чието съдействие се осъществяват прожекциите на „Брачният обред”, „Ти и аз” и „Любов на чужда земя”, както и на Френския културен институт в София, предоставил филма „Сцена на открито”.

 

Едно сатори в утрото на есента 2009

ПРОГРАМА

 

23.10 /пт. / Любов на чужда земя - Love, Come Back – Дом на киното – 19.00ч.

26.10 /пн./ Брачният обред - The Knot – Дом на киното – 19.00ч.

27.10 /вт./ Любов на чужда земя - Love, Come Back – Червената къща – 19.30ч.

28.10 /ср./ Брачният обред - The Knot – Евро синема – 19.15ч.

29.10 /чт./ Тропическа епидемия - Tropical Malady – Дом на киното – 21.00ч.

29.10 /чт./ Хаши - Hashi – Червената къща – 19.30ч.

30.10 /пт./ Сцена на открито - Platform – Дом на киното – 18.30ч.

02.11 /пн./ Хаши - Hashi – Евро синема – 19.15ч.

03.11 /вт./ Лъч светлина - The Shaft – Червената къща – 19.30ч.

04.11 /ср./ Любов на чужда земя - Love, Come Back – Евро синема – 19.15ч.

05.11 /чт./ Ти и аз - You and Me – Червената къща, 19.30ч.

05.11 /чт./ Тропическа епидемия - Tropical Malady – Евро синема – 19.15ч.

06.11 /пт./ Съзряването на Максимо Оливерос - The Blossoming of Maximo Oliveros – Дом на киното – 19.00ч.

09.11 /пн./ Сцена на открито - Platform – Eвро синема – 19.15ч.

10.11 /вт./ Лъч светлина - The Shaft – Eвро синема – 19.15ч.

11.11 /ср./ Съзряването на Максимо Оливерос - The Blossoming of Maximo Oliveros – Eвро синема – 19.15ч.

12.11 /чт./ Ти и аз - You and Me – Eвро синема – 19.15ч.

 

 

  

Хаши /2008/ - Япония/ Сингапур/ Малайзия, 111 мин., реж. Шърман Он

Филмът представя ежедневието на три жени от различни възрастови групи – Шино на 50г., Джунко на 30г. и Момо на 20г. Момо работи като доставчик на бърза закуска и всеки ден носи храна на другите две жени. Често трите споделят една на друга тайните си. Един ден Шино получава обаждане от свой бивш обожател, когото не е виждала повече от 30 години.

МФФ Ротердам – Официална селекция; МФФ Вилнюс – Официална селекция;

Hashi /2008/ - Japan/Singapore/Malaysia – dir. Sherman Ong

Hashi centres on 3 women from 3 age groups - Shino(50s), Junko(30s) and Momo(20s). Momo is a bento delivery girl who sends bento lunches to Shino and Junko, who are colleagues in an office. Momo would always tell her dreams to Shino or Junko. One day Shino gets a call from an ex-boyfriend whom she has not met for 30 years.

IFF Rotterdam – Official Selection; IFF Vilnius – Official Selection

 

Лъч светлина /2008/ - Китай, 98 мин. реж. Дзян Чи Жителите на малко градче, разчитат изцяло на ограничените приходи, които получават от работата в местната мината. Режисьорът фокусира вниманието ни върху ежедневието на едно обикновено семейство, като разказва историите на срамежливата дъщеря, чиито приятел всеки ден я прибира с велосипеда си, братът-бунтовник, който иска да бъде поп изпълнител и бащата, който след дълги години в мината трябва да се пенсионира. МФФ Карлови Вари – номинация за „Кристален глобус”; МФФ Маракеш – Награда на журито, номинация за „Златна звезда” за най-добър филм; Фландърски ФФ – номинация за „Гран При” The Shaft - Dixia de tiankong /2008/ - China, 98 min., dir. Zhang Chi The citizens of a small mining town in Western China are very poor. Most of them walk or ride bikes on empty streets. Not a pretty place, it shows the stains and strains of life with factories and the nasty business of extracting things from deep down in the earth. In his first feature film, Zhang Chi focuses on a family of three living in a cramped apartment. In three segments, he shares their stories. IFF Karlovy Vary - Crystal Globe nominated; IFF Marakech - Special Jury Award, Golden Star nominated, Flanders IFF – Grand Prix nominee   Любов на чужда земя /2008/ – Китай / Монголия, 90 мин., реж.Чен Джан Маомао живее с родителите си в космополитния Пекин. Батер обитава малка юрта заедно със семейството си някъде из монголската пустош. Родителите на двете момчета решават да променят живота им за няколко месеца, като изпратят Маомао в Монголия, а Батер в Китай. Красиви пейзажи, автентична музика и традиционни ритуали, съпътстват пътешествията на момчетата.

Love, come back /2008/ - China / Mongolia, 90 min., dir. Chen Jun

Maomao lives with his wealthy city family in Beijing. Bateer spends all his days in the Inner Mongolian with his poor parents. The parents of two children decide to exchange them, so that they both can experience a totally different life. Magnificent views, authentic sounds and traditional rituals pursue the trips of both boys.

ФИЛМЪТ Е ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕН ОТ ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КИТАЙ THE FILM IS PRESENTED IN COOPERATION WITH CHINESE EMBASSY IN SOFIA

 

Ти и аз /2005/ - Китай, 85 мин., реж Люен Ма

Ксяо Ма се мести в ново училище и трябва да си намери нова квартира. Единствената възможност е да отседне при дръпната стара баба, която няма никакво намерение да променя навиците си, заради младото момиче.

Златен петел – награда за режисура, награда за женска роля /Якин Джин/; номинации за най-добър филм, най-добра поддържаща актриса и сценарий; МФФ Токио – награда за най-добра актриса /Якин Джин/, номинация за „Гран при”; МФФ Пекин – Награда на журито, награда за дебют

  

You and Me - Wo men lia /2005/ - China, 85 min., dir. Liwen Ma

Xiao Ma needs a place to stay after she has changed her school. The only possibility is to stay in the house of grumpy old woman. Conflicts due to the old generation and the new one got more and more.

Golden Rooster – Best Director, Best Leading Actress /Yaqin Jin/, nominated for Best Film, Best Supporting Actress and Best Screenplay; IFF Tokyo – Best Actress /Yaqin Jin/q Grand Prix nominee; IFF Beijing – Special Jury Award, Best Newcomer

ФИЛМЪТ Е ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕН ОТ ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КИТАЙ THE FILM IS PRESENTED IN COOPERATION WITH CHINESE EMBASSY IN SOFIA

 

Брачният обред /2006/ – Китай / Тайван, реж. Ли Юн През 40-те младата Уен Бян се влюбва в своя учител. Семейството й прави всичко възможно, за да раздели двамата влюбени. 60 години по-късно възрастната жена разказва своята любовна история на племенницата си. Златен петел – Най-добър филм, най-добър режисьор, награда за звук, номинации за най-добър актьор, операторско майсторство, сценография и музика; МФФ Пекин – Награда за най-добър филм, Награда на младата публика за най-добър актьор; Награда на шанхайската критика за най-добър филм и най-добър режисьор The Knot - Yun shui yao /2006/ - China / Taiwan, dir. Li Yin In the 40’s a young woman fell in love with her teacher. The girl’s family was totally against this relationship. After nearly 60 years the old woman tells her love story to her niece. Golden Rooster – Best Film, Best Director, Best Sound, Nominated for Best Actor, Best Cinematography, Best Art-Direction and Best Music; IFF Beijing – Best Film, Student’s Award for Best Actor; Shanghai Film Critics Awards – Best Film and Best Director ФИЛМЪТ Е ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕН ОТ ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КИТАЙ THE FILM IS PRESENTED IN COOPERATION WITH CHINESE EMBASSY IN SOFIA  

 

Съзряването на Максимо Оливерос /2005/ - Филипини, 100 мин., реж. Ореус Солито Кен е 12-годишен хлапак, който се шляе из коварните улици на Манила и мечтае да бъде момиче. С усмивка и находчивост, разговаря с околните и не пропуска да сложи красиво цвете в косата си. Гледа романтични филми и наблюдава как се целуват възрастните. Един ден Кен решава да съблазни младия полицай Виктор. МФФ Берлин – Кристална мечка за дебютен филм; Награда „Теди”; МФФ Ротердам – Награда  Netpac; МФФ Лас Палмас – Награда на публиката; Награда за най-добър актьор / Нейтън Лопез/; Торино ЛГТБ Фест – Най-добър филм; МФФ Сънданс – Номинация за награда на журито; „Независим Дух” – номинация за чуждоезичен филм; МФФ Ванкувър – Официална селекция; Лондон ЛГТБ Фест – Официална селекция The Blossoming of Maximo Oliveros  /2005/ - Philippines, 100 min., dir. Auraeus Solito Can a 12-year old lad who wishes he were a girl navigate the mean streets of Manila. He"s sweet, clever and hardworking, at ease with being gay, pinning a flower in his hair, swinging his hips when he walks, vamping with friends. He"s seen adults hug and kiss and he"s watched romantic movies, so on the verge of puberty, he develops a crush on Victor, a kindly young cop. IFF Berlin – Crystal Bear – Best Feature Film, Teddy award, Deutsches Kinderhilfswerk Grand Prix; Rotterdam IFF – Netpac award; IFF Las Palmas – Awdience Award; Best Actor /Nathan Lopez/, Torino LGTB Fest – Best Film; Sundance Film Festival – Grand Jury Prize Nominated; Independent Spirit Awards – Best Foreign Film Nominated; IFF Vancouver – Official Selection; London LGTB Festival – Official Selection    

Тропическа епидемия /2004/ - Тайланд-Франция-Германия-Италия, 118 мин., реж. Апичатпонг Уирасетакул

Филмът разкрива странната връзка между двама мъже, която води до необичайни последствия. В началото ставаме свидетели на невинното привличане на двамата в тихо и слънчево селце. По-късно историята взема неочакван обрат заради неизвестна епидемия, скрита дълбоко сред сенките на джунглата.

МФФ Кан – Награда на журито, номинация за „Златна палма”; Торино ЛГТБ Фест – Най-добър филм, Награда на журито; МФФ Сао Пауло – Награда на критиката; МФФ Индианаполис – награда на журито; МФФ Сингапур – Награда на журито; МФФ Мелбърн – Официална селекция; МФФ Торонто – Официална селекция; МФФ Пусан – Официална селекция; МФФ Тайпе – Официална селекция; МФФ Ситжес – Официална селекция

Tropical Malady /2004/ - Thailand / France / Germany / Italy – 118 min, dir. Apichatpong Weerasethakul

"Tropical Malady" explores the extraordinary relationship between two men with unusual consequences. The first half charts the modest attraction between two men in the sunny, relaxing countryside and the second half charts the confusion and terror of an unknown menace lurking deep within the jungle shadows.

Cannes Film Festival – Prize of the Jury, Nominated for “Golden Palm”; Torino International Gay & Lesbian Film Festival – Best Film, Prize of the Jury; Sao Paulo International Film Festival - Critics Award; IFF Indianapolis - Special Jury Prize ; IFF Singapore - Special Jury Prize; IFF Melbourne – Official Selection; IFF Toronto – Official Selection;  IFF Pusan – Official Selection; IFF Taipei Golden Horse - Official Selection; Sitges Film Festival - Official Selection

 

Сцена на открито /2001/ - Китай, 154 мин., реж. Джиа Джанкъ

Въпреки бързите промени, които се случват в Китайската република през 80-те, поп-музиката все още е забранена в страната. Театрална трупа, която работи в услуга на властта, нарушава общоприетите правила и налага смущаващи нововъведения – западна музика, смели прически и купища угарки от цигари.

МФФ Венеция – Наградата Netpac, номинация за „Златен лъв”; МФФ Сингапур – Награда на младата публика, номинация за най-добър азиатски филм; МФФ Фрайбург – Награда на ФИПРЕССИ, награда за режисура; МФФ Буенос Айрес – награда за най-добър филм

Platform – Zhantai /2001/ - China - dir. Zhang Ke Jia

In 1979, in a China undergoing rapid changes, it is still forbidden to listen to pop music. Platform is a record young people listen to in secret. Minliang and his friends, an official theatre company, present a play in praise of Mao Zedong. With the 1980s, the theatrical troupe’s life changes: pop music, permed hair, cigarettes… This feature film follows the artistic and emotional tribulations of the young artistes over a ten-year period against a backdrop of revolutionary disappointment, a bygone past and privatisation.

Venice IFF – Netpac Award, Golden Lion nominee; Singapore IFF – Young Cinema award, Best Asian film nominee; Fribourg IFF – FIPRESCI award, Best Director, Buenos Aires IFF – Best Film

ФИЛМЪТ Е ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕН ОТ ФРЕНСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – СОФИЯ THE FILM IS PRESENTED WITH THE COOPERATION OF FRENCH INSTITUTE IN SOFIA

П оз ор    представя

„ЕДИН СВЯТ” в аванс

Два месеца преди официалното откриване на второто издание на фестивала за документални филми „Един свят”, сдружение „Позор” кани всички на приказно пътешествие по водите на река Ганг, за да проникнат в тайнствата на свещения празник „Кумб Мела”.

 

02.10 /петък/ - Дом на киното - 21.00ч.
02.10 /петък/ - Евро синема - 19.00ч.
03.10 /събота/ - Евро синема - 18.00ч.
04.10 /неделя/ - Евро синема - 17.00ч.

 

КУМБ МЕЛА: Песента на реката

Kumbh Mela: Songs of the River

Индия – САЩ, 2004, 60 мин., режисьор Надим Удин

 

Потопете се в тайнствата на Ганг!

Елате на едно приказно пътешествие из хиндуистката митология!

Запознайте се със свещения празник Кумб Мела!

Според хиндуистката митология, боговете и демоните се сблъскали във велика битка за стомна с божествен нектар. При сблъсъка няколко капки от нектара на безсмъртието паднали на четири свещени днес места – град Аллахабад, където се срещат трите реки Ганг, Ямуна и невидимата подземна река Сарасвати, град Харидвар по поречието на Ганг, град Уджайн край река Шипра и град Нашик до река Годавари.

Битката на боговете продължила 12 божествени дни, които се равняват на 12 човешки години. Затова в наши дни на всеки 12 години се провежда големият празник Маха Кумб или Кумб Мела. Милиони поклонници, принадлежащи към различните касти, прииждат от всички краища на Индия, за да се изкъпят в реките, в които са паднали капките на безсмъртието и да се очистят от греховете си.

 

 

Една от големите атракции на празника са отшелниците садху - хиндуистки мистици и аскети, практикуващи йога, които са изцяло отдадени на медитация и съзерцаване на Брахман, за да достигнат мокша – четвъртата, последна, най-висша цел в живота на хиндуистите, при която те преминават отвъд земното съществуване. Сред тях с най-голям авторитет са членовете на сектата Нага. Нага нямат право да се задържат на едно място повече от три дни, нито да спят под покрив. Те ходят напълно голи, намазани с пепелта на ритуалния огън, в който са изгорили земните си желания.

 

Кумб Мела фигурира в Книгата на рекордите Гинес като най-грандиозното струпване на хора в света. За последен път Кумб Мела се провежда през 2001г., когато повече от 70 милиона се потапят в свещените води на Ганг.

 

 

ОЧАКВАЙТЕ

„ЕДИН СВЯТ”

Международен фестивал за документални филми, посветени на човешките права

23.11.2009г. – 01.12.2009г.

I’m So Glad You’re Here

Мейси Грей в София

 

Признавам, че като я видях за първи път да се вее със синия халат и стърчащата коса, малко се стреснах. Но I Try стана едно от любимите ми парчета, а On How Life Is за мен е един от най-добрите дебюти. Първо харесах музиката й. После, когато видях видеото на Sexual Revolution от втория й албум The ID, дори реших, че Мейси Грей е симпатична. Третият й албум The Trouble With Being Myself не постигна успеха на първите два, но аз си го харесвам. Мога да слушам When I See You постоянно без да ми омръзне. BIG наистина е голям албум и открих Glad You’re Here много преди да се завърти в телевизионната реклама.

С нетърпение очаквам новия й албум „The Gray Life”, за да чуя отново този специфичен глас с характерните за Мейси фънки нотки. И докато си чакам албума да излезе: „Имаме новина!” – Мейси Грей ще изнесе концерт в София на 9 септември в зала 1 на НДК.

Е, това наистина не е за изпускане! Само седмица след като сме видели Мадона, още една от големите идва у нас.

Ден преди концерта проверявам в една от касите за електронни билети, дали случайно не са останали хартийки за събитието. Не, че си нямам, просто е позор, Мейси Грей да дойде в София и да не може да продаде зала 1 на НДК. Билетите са свършили. Браво на българските фенове!

На 09.09.09г. не може да се разминеш от сватбари по софийските улици – лъскави лимузини, чалга до дупка, шарени рокли и сатенени ризки – кич to the limit! И концерт на Мейси Грей – за всички останали.

Залата е изпълнена до краен предел. В публиката може да се видят както  раста тийнейджъри и размъкнати рап фенове, така и спретнати майки с малките си хлапета и костюмираните им съпрузи до тях.

Светлината угасва и на сцената се появява бендът на Мейси и две симпатични дебеланки, които обират овациите на публиката.

Ето я и Мейси Грей. Публиката бурно я приветства. Концертът започва с Ghetto Love от последния й албум BIG. Облечена е в дълга рокля с ябълков цвят, а прическата й отново е толкова рошава, колкото и в клипа към I Try.

Двете беквокалистки са истинска атракция, такава пластика, при такива килограми, наистина не могат да останат незабелязани.

По време на Do Something цялата зала вече е на крака. Всички се поклащат в ритъма на “Get up, get out and do something”. Вече на всички е ясно, че Мейси Грей ще направи един от най-добрите концерти в София.

 

Любимата на целия български народ Glad Уou’re Here е изпълнена сред бурни аплодисменти и пронизващи крясъци. Такава истерия по някое парче от реклама май не се е случвала от началото на 90-те, когато Глория Естефан ни продъни ушите със Seal Our Fate.

Невероятни unplugged версии на два от най-големите й хитове - Sweet Baby  и Still. Всички знаят текстовете на песните и припяват заедно с Мейси, която с радост споделя микрофона с публиката.

Дълго интро, последвано от смазващ кавър на Creep на Radiohead. Мейси вече е с нов екстравагантен тоалет в черно и бяло.

Sexual Revolution е един от личните ми фаворити и страшно се радвам, че цялата зала е на крака, когато прозвучават първите акорди на песента. Е след тази песен вече никой не си седна на мястото. Мейси изненада с кавъри на Do Ya Think I’m Sexy  на Род Стюарт и Groove Is In the Heart  на Dee-Lite. Последва един невероятен спектакъл по време на Oblivion – песен от втория албум на Мейси The ID, излязъл преди 8 години. Дочуха се и семпли от класическото Get the Party Started. С впечатляващи музикални и танцови импровизации парчето стана един от най-запомнящите се хитове на вечерта. Двете беквокалистки, подпомогнати от двама господа, спечелиха искрените аплодисменти на цялата зала със закачливото изпълнение на песента. Докато дамите показваха акробатичните си умения, господата разнасяха големи листове, на който бяха написали инструкции за публиката.

И след цялото това зашеметяващо представяне, Мейси  благодари и се прибра. Ние естествено не й повярвахме, защото как така ще пропусне I Try.

Залата беше като истинско море, вълните от ръце не спираха. Всички крещяха и искаха да чуят песента, с която преди 10 години Мейси Грей нахлу в домовете на всички, облечена в син халат. И тя се появи. Този път в стилна черна рокля. И естествено запя I Try, първо акапелно, а после и бендът се включи.

I try to say goodbye and I choke
I try to walk away and I stumble…

Каза ни Goodbye и тръгна, но остави спомена за един от най-топлите и емоционални концерти в София. За 90 минути Мейси Грей ни покани на една приятна и запомняща се разходка из творчеството си. Припомнихме си както по-новите Ghetto Love,  Treat Me Like Your Money и Glad Уou’re Here , така и малко по-старите When I See You, Oblivion и Sexual Revolution, за да се върнем в края на 90-те, когато всъщност беше началото с I Try, Still и Do Something.

I"m so glad you"re here,
It"s good to see ya baby,
I"m so glad you"re here…

Текст: Здравко Григоров


Сет лист на концерта в София:

1. GHETTO LOVE

2. PSYCHOPATH 3 WHEN I SEE YOU 4. CALIGULA 5. WHY DIDN"T YOU CALL ME? 6. DO SUMTHIN" 7. I"VE COMMITED MURDER  8. SEX-O-MATIC 9. GLAD YOU"RE HERE 10. ONE 11. SWEET BABY-STILL 12. DEMONS 13. TREAT ME LIKE YOUR MONEY 14. CREEP 15. SEXUAL REVOLUTION MEDLEY 16. OBLIVION   17. WE CAN MAKE IT IF WE TRY 18. I TRY 19. EVERYBODY

Madonna – отблизо в София

и отдалеч в Ница

 

Преди 3 години за първи път видях Мадона на живо. Беше истинско земетресение! Завинаги остана най-добрият концерт, на който съм бил. Преди около месец видях U2 и си мислех, че това може да бъде единственото шоу, което да детронира Мадона от концертната ми класация. Не успяха. Но концертът в София е „абсолютният шампион”. /Така се изразяват голяма част от спортните коментатори по БНТ, звучи по-убедително дори и от шампион/.

 

 

Още преди да се разбере, че ще има концерт в София, вече бях гледал “Sticky And Sweat” шоуто в Ница. Стадионът там беше по-малък от „Васил Левски”, но също толкова претъпкан с фенове. Измежду тях Боно и Елтън Джон. И ние, но тъй като нямаше билети за Golden circle, бяхме на терена. Но сега, когато бях само на метър от Мадона в София, оцених, че мултимедийното шоу няма как да се види ако си до самата сцена /затова вече сме взели решение, че ще гледаме концертите на Мадона по два пъти – първо отдалеч и след това отблизо/.

Българската публика е много по-емоционална от френската, затова и самото шоу е много по-въздействащо, когато си заобиколен от екзалтирани фенове.

В Ница отидохме пред стадиона около 14ч. и вече се бяха събрали около 10 000 желаещи да видят иконата /много изтъркано определение, но пък много й подхожда/. Прекарахме 4 часа на невероятен пек, докато най-накрая се озовахме на стадиона. В София отидохме около 15ч. и пред нас имаше около 100 човека /все пак това беше входът за Golden circle/. Този път почакахме по-малко от 3 часа и се озовахме пред самата сцена.

 

 

В Ница подгряваше Робин. Явно французите не се интересуваха от нея, защото преди да се наредим сред хилядите чакащи, я видяхме до едно дърво в градинката пред входа на стадиона да дава интервю. Беше само тя и журналистът. Нямаше нищо против да й направим няколко снимки.

В битката между Лоран Улф в Ница и Пол Оукънфолд в София, безспорен победител е вторият. За първи път ми се случи, публиката да е в екстаз още преди да е видяла звездата. По време на Celebration атмосферата беше точно толкова нагорещена, колкото и по време на изпълненията на Мадона. Танцьорите истински се забавляваха както на сцената, така и с публиката.

И на двете места почакахме повече от час, докато Мадона излезе на сцената. Но както отбеляза един приятел в София: „В момента, в който я видях, всичко й простих!”. Без значение дали си в Ница или в София шоуто те грабва от първата минута, обсебва те и не те пуска до финалния надпис „Game Over”, когато искаш всичко да продължи вечно, но се сещаш, че при Мадона всичко е изчислено до последната минута и тя няма да се върне на сцената.

Всички сме поканени в sticky and sweet фабриката на Мадона. Имаш чувството, че от мултимедията наистина ще потече лепкавата смес и ще захароса цялата тълпа. C-A-N-D-Y кралицата се появява на своя трон. Публиката не може да повярва. Натиск върху предните редици, всеки иска да е по-близо.”Get up out of your seat, come on up to the dance floor…” приканя Мадона и всички сме готови да я последваме.

 

На сцената вече е луксозен ролс ройс. Лимузината се приближава бавно към края на сцената под звуците на „Beat Goes On”. Само на метър от публиката. Не знам какво е било изражението на лицето й в Ница, но в София Мадона беше усмихната. Беше очарователна. Беше красива. За нечовешкото й тяло не могат да се намерят думи.

Началните бийтове на 4 Minutes, но това е заблуда. Всъщност следва Vogue. Песента, която влезе в историята на live performances с онова шеметно пренасяне във френския кралски двор по време на връчването на наградите на МТV. Оттогава парчето неизменно присъства в туровете на Мадона и се е превърнало в едно от най-очакваните от феновете.

 

С веселяшката мултимедия на “Into the Groove” Мадона ни върна обратно в 80-те. Видяхме как в продължение на минута Мадж подскача на въже и след това започва да пее. През 90-те издаде “I’m Breathless”, след това изпълнение имаш чувството, че никога не остава без дъх.

 

Последва частта, в която Кралицата отдава чест на Краля. Хилядите от стадиона казаха отново „Сбогом!” на Майкъл Джексън. Вече си нямаме Крал на попа, но “God save the Queen”. Тук е и първото разминаване в сет листа на двата концерта. В Ница Мадона изпълни „Heartbeat” и „Borderline”, а в София – „Holiday” и „Dress You Up”. Втората не е от най-въртяните й парчета от 80-те, но има един незабравим live от турнето й Who’s That Girl, по време на който Мадона се преоблича на сцената и се появява в най-дебилния си вид ever. Задължително трябва да се види!

 

Екраните ни връщат обратно в 80-те, после в средата на 90-те и отново в наши дни – гледаме кадри с визията на Мадона през годините. На сцената има цели 5 кралици. “She’s Not Me” ни убеждава оригиналът.

“Music makes the people come together…” В случая наистина музиката беше обединила всички.  На стадиона имаше хлапета на 10 и бабите им на 60, хора с ти-шърти на “Rammstein”  и други с фланелки на Eminem, гримирани като фолк звезди барбита и маскирани като Мадона гейове, леко сърдити чичковци, които бяха зарязали нивите на село, за да доведат дъщерята в Софията, че не може сама да се оправи и стотици чужденци, най-вече турци, които не доумяваха защо Мадона е пропуснала страната им.

След “Music” последва дълъг инструментал с нотки от “Rain” и “Here Comes the Rain Again”  на „Юритмикс”. Впечатляваща дъждовна мултимедия и двама симпатични азиатски танцьори.

 

Мадона вече е върху роял, черна роба покрива цялото й тяло. Оградена е от хиляди пиксели, които символизират нейния космически кораб. Парчето е “Devil Wouldn’t Recognize You” – едно от най-силните попадение в последния албум “Hard Candy”.

 

 

След кратко космическо пътешествие Мадона ни води на истинско циганско джамборе. Началото е с „Урок по испански” и след като успешно се справим с обучението, идва ред на джипси кулминацията – „La Isla Bonita” в компанията на циганския оркестър „Колпаков”. За първи път песента беше изпълнена в този вариант по време на благотворителния Live Earth. Тогава Мадона се появи с култовите „Gogol Bordello” и записа едно от най-запомнящите се участия в кариерата си. Минутки за отдих, по време на които оркестърът изпълнява Doli Doli, а Мадона заслужено отпива две малки. В така наречената „циганска част” са включени и последния сингъл от албума “Hard Candy” – „Miles Away”, както и акапелна версия на  „You Must Love Me”. Мултимедията в тази част е изключително въздействаща и се радвам, че бях по-назад в Ница, защото в София нямаше как да оценя десетките гранични печати, които изпълваха екраните по време на виртуалното пътуване, което Мадона организира на публиката.

 

You Must Love…  дълга пауза, през която публиката полудява и крещи Ме! Мадона е доволна, докарала е всички до екстаз. Може да премине към последната част от шоуто.

Както всяко турне на звездата и това носи политически и хуманитарни послания. С мултимедийното „Get Stupid” в Ница Мадона подкрепи Барак Обама, в София Обама вече беше президент, така че кадрите бяха сменени. Но посланието да се замислим за света, в който живеем и за нашето бъдещето, отново мощно атакуваше съзнанието.

Последната част на шоуто започна с доста досадната “4 Minutes”. Не знам защо имам такава ненавист към тази песен, но тя със сигурност е най-слабото парче в последния й албум. Хореографията обаче беше завладяваща и дори тази песен истински ме радваше. Мадона танцуваше с виртуален Джъстин. Май не споменах, че по време на „Human Nature” на екраните се появи и Britney bitch.

И 20 години назад с „Like a Prayer”, този път с елементи на „Feels Like Home” на Meck. През далечната 1989-та Мадона реши, че вече няма да е сладкото материално момиче и сложи едно ново начало с едноименния албум. И до днес „Like a Prayer” е един от трите ми задължителни албума на Мадона.

Следват две песни от друг задължителен албум – „Ray of Light”. В София Мадона е заменила  „Hung Up” с „Frozen”. По време на песента прозвучават строфи от „Open Your Heart”.  На мултимедията тече онова незабравимо, лъхащо студенина  видео на Крис Кънингам.

“If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make that change”  - част от текста на “Man in the Mirror” на Джако грейва върху екраните.

Следва „Ray of Light”. Здраво китарно соло, Мадона крещи: Are you ready to jump? И се започва едно бясно подскачане. Добре, че стадионът е пълен и няма как да паднеш, защото след толкова изразходвана енергия, започваш леко да губиш контрол и да залиташ наляво-надясно.

Финалът е с Give It To Me. И в София „Нейно Величество” слезе при простосмъртните. В Ница това не се случи.

За всички, за които това е бил първи концерт в живота, ще последват много разочарования, защото летвата, която вдига Мадона не може да бъде надскочена. Остава да очакваме и следващия път София да бъде част от турнето й.

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски

 

Magnificent! - U2 в Загреб

 

Да се видят U2 на живо е една от задължителните мисии на всеки концертен маниак. А ние сме точно такива. Всеки месец по един концерт и всяко лято - фестивал. И тъй като U2 все още липсваха в дългия списък с преживяни концерти, това лято нямаше как да изпуснем 360° Tour.

Решихме да изберем между Дъблин и Загреб. Разбира се, предимството беше за Дъблин, защото публиката у дома винаги е най-добрата. Обаче така и не разбрахме кога свършиха билетите и трябваше да се примирим със Загреб. Балканската публика се представя винаги много добре и затова се спряхме на единствената дата от турнето на Балканите. От рано сутринта се въоръжихме с кредитната карта и зачакахме да пуснат електронните билети. Да, ама не, сайтът блокира веднага след началния час на продажбите и си останахме без билети. После добавиха още една дата и билетите пак свършиха за миг. И така си останахме с идеята, че ще си купим билети на черно пред стадиона.

Една нощ обаче, около 3, съвсем случайно проверихме сайта, от който може да се купят билети и там имаше надпис “Dodate Ulaznice”. Със светлинна скорост купихме 2 билета и вече мисията беше възможна – U2 в Загреб на 10 август.

Измина повече от месец, в който всеки ден проверявахме пощенската кутия за ценните билети, но те все не идваха. Накрая се обадихме в Загреб и оттам ни казаха да чакаме, защото при тях не са връщали билети от България, а те със сигурност са ги изпратили. Няколко дни преди концерта отново се свързахме с организаторите и те ни успокоиха, че може да занесем копие от получената разписка и ще ни издадат дублиращи билети в Загреб.

Решихме да си организираме един балкански трип и освен на концерта да отидем и до филмовия фестивал в Сараево, както и да разгледаме Дубровник, Любляна, Мостар и да покъмпингуваме по Адриатическото крайбрежие в Черна гора. По план трябваше да пътуваме с автобус до Загреб, а след това да се съберем с приятели за фестивала в Сараево и да продължим с автомобили. Оказа се, че е малко трудно да се стигне с автобус от София до Загреб. Единственият бус пътува само в събота. Обадихме се и си резервирахме две места.

В Загреб щяхме да отседнем при наш познат, който ни попита къде точно спира автобусът. Изненада! Тъй като не искат да плащат, за да влизат в самия град, от фирмата превозвач ни съобщиха, че бусът спира на някакъв мотел на 15 километра от Загреб. А трябваше да пристигнем около 22 часа. Вариантите бяха да си извикаме такси от рецепцията на мотела или да стопираме до Загреб. Решихме, че на място ще преценим.

В автобуса имаше 11 човека за концерта. Веднага се сближихме и започнахме да коментираме предстоящото събитие.

След повече от 12 часа път се озовахме пред въпросния мотел. Отидохме да разучим ситуацията и се оказа, че след 5 минути тръгва минибус към Загреб, който извозва персонала на мотела. Хората с радост ни приеха и така проблемът с транспорта беше решен.

В деня на концерта отидохме до стадиона, за да си вземем билетите, които така и никой не разбра къде се изгубиха. Дадоха ни дубликати и така вече всичко беше наред. Можеше да се снима с любителски фотоапарати, което много ни радваше.

Около 15ч. отидохме пред стадиона. Имаше не повече от 100 човека. Значи можеше да вземем стратегически позиции. Бяхме се заредили подобаващо с вода, защото термометърът не падаше под 35 градуса. Дадоха ни маски с образа на Нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи, която оглавява опозицията в Мианмар и посвещава живота си на борбата срещу военния режим в страната. „Използвайте вашата свобода, за да извоювате нашата!” приканва Су Чи. Вече години наред тя прекарва живота си под домашен арест.На гърба на маската имаше инструкции: „Да се носи на работа или в колежа, докато пиете чая си вкъщи… и особено на концертите на U2, когато групата изпълнява „Walk On”!”

Малко преди 17ч. входовете бяха отворени и се озовахме пред спиращ дъха „космически кораб” в центъра на стадиона. Знаехме, че сцената ще бъда в средата, но конструкцията беше наистина внушителна. Залепихме се до ограничителите и зачакахме. Стадионът бавно се пълнеше с фенове.

Първо на сцената излязоха „The Hours”. Британците наблегнаха на парчетата от последния си албум „See The Light”. Публиката прие малко вяло групата, може би, защото слънцето все още силно напичаше, а и стадионът още не беше пълен.

След “The Hours” на сцената се качиха  “Snow Patrol”. Бас китаристът Пол Уилсън излезе с гипсирана ръка и спечели симпатиите на целия стадион. Гари Лайтбади и компания доста вдигнаха градуса на стадион „Максимир”. Групата представи албума от 2008-ма „A Hundred Million Suns”, както и най-големите си хитове.

Около 21ч. стадионът вече се беше превърнал в бушуващо море. Десетки хиляди се включваха в прочутите мексикански вълни, които заливаха стадиона.

И моментът дойде. На мултимедиите се появи часовник, който започна да отброява секундите до появата на тези, за които всички се бяхме събрали – U2! На живо!

Боно Вокс, Адам Клейтън, Лари Мълан и Ди Едж в Загреб. Започват ударно с четири парчета от новия албум “No Line on the Horizon” – първо Breathe, след това едноименното No Line on the Horizon, мега хитът Get On Your Boots и Magnificent, което ми е особено любимо, защото клипът  се снимаше в Мароко по същото време, по което бях там и когато го видях всичко ми се струваше адски близко и познато.

Последваха класическите Beautiful Day,  Mysterious Ways  и I Still Haven"t Found What I"m Looking For. По време на последната Боно запя класиката Stand By Me. В този момент той протегна ръка към полудялото множество и всички ние го почувствахме наистина близо до себе си. Той си беше близо де, на не повече от 5 метра от мен.

През цялото време групата обикаляше около сцената и поздравяваше публиката заобиколила ги от всички страни.

По време на „Walk On” на сцената излязоха няколко местни младежи, които приканиха всички да сложат маската с образа на Аун Сан Су Чи. Целият стадион се молеше, заедно с Боно, Су Чи да бъде освободена. „Страхът е само навик, аз не се страхувам!” – всички повтаряхме девизът на носителката на Нобелова награда за мир.

След този кулминационен момент последваха Where The Streets Have No Name и One. Не вярвам, че има някой, който да остане безразличен пред посланието на One.

One love
One blood
One life
You got to do what you should
One life
With each other
Sisters and my
Brothers
One life
But we"re not the same
We get to
Carry each other
Carry each other

След това прожекторите изгаснаха и всичко потъна в мрак. Секунда, две… и стадионът беше оглушен от мощен рев – „We Want More!”. И го получихме. Още три парчета. Още 20 минути с Боно, Ди Едж, Лари и Адам. Magnificent!

Ето и списъка с песни от концерта на 10 август на стадион „Максимир” в Загреб:

1.Breathe
2.No Line on the Horizon
3.Get On Your Boots
4.Magnificent
5.Beautiful Day
6.Mysterious Ways
7.I Still Haven"t Found What I"m Looking For with Stand By Me snippet
8.Stuck In A Moment You Can"t Get Out Of
9.Unknown Caller
10.The Unforgettable Fire
11.City Of Blinding Lights
12.Vertigo
13.I"ll Go Crazy If I Don"t Go Crazy Tonight
14.Sunday Bloody Sunday
15.Pride (In The Name Of Love)
16.MLK
17.Walk On
18.Where The Streets Have No Name
19.One
Encore:
20.Ultraviolet (Light My Way)
21.With Or Without You with Shine Like Stars snippet
22.Moment of Surrender

 

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски

„Сараево Филм Фестивал” – сърцето на Сараево

 

Слънце… Жега… Прашни улици… Настъпи ли лятото всички започваме да мечтаем за лек морски бриз, безкрайна пясъчна ивица и освежаващ планински аромат на борови иглички. Време е за ваканция.

В Сараево обаче, хората освен така жадувания отдих с нетърпение очакват и събитието, заради което сърцата на всички в града започват ускорено да туптят – кинофестивалът „Сараево Филм Фестивал”. Тази година за 15-и път жителите на града се смесиха с хилядите гости, които заляха калдъръмените улички на „Баш чаршията” и запълниха до краен предел салоните, в които се провежда фестивала. А салоните никак не са малко – цели 10, като най-големият от тях – откритото кино на „Хайнекен” може да събере повече от 3000 любители на седмото изкуство. И по време на целия фестивал, точно това открито пространство беше запълнено до краен предел всяка вечер. Без значение дали гледаш документален филм в два следобед или късометражна програма около полунощ, салоните винаги са пълни. И точно тези безкрайно много зрители допринасят фестивалната атмосфера да обземе целия град и дори дядото, който ти предлага поредната порция вкусни кебапчета /наистина не може да им устоиш, освен това порцията включва най-малко пет броя, на места стигат и до десет/ знае, че всички тези чужденци, които не спират да поръчват, са тук именно за филмовия фестивал.

В различните програми на фестивала бяха включени повече от 200 заглавия, голяма част от които лично бяха представени от авторите си. Звездата на фестивала беше Мики Рурк, който закри фестивала с „Кечистът”. Лукас Мудисон изпи чаша кафе с почитателите си след като представи последния си филм „Мамут”, в който шведът работи с Гаел Гарсия Бернал и Мишел Уилямс. Пред изпълнени до краен предел салони бяха показани трите титана от Кан – скандалният „Антихрист” на Ларс фон Трир, носителят на „Златна палма” – „Бялата панделка” на Михаел Ханеке” и “Los Abrazos Rotos” на Педро Алмодовар. В програмата бяха включени и поредното предизвикателство на Алексей Балабанов „Морфин”, носителят на „Сребърна мечка” “Gigante” и новият филм на режисьора на „Крахът на третия райх” Оливър Хиршбигел – „Five Minutes of Heaven” с Лиъм Нийсън в главната роля.  На специални прожекции бяха показани впечатляващите омнибус заглавия „Човешки истории” /сред режисьорите е и босненската гордост Ясмила Збанич/ и „8”. Акцент в програмата бяха филмите на Джиа Джанкъ, който лично ги представи на зрителите.

За голямата награда на фестивала „Сърцето на Сараево” се състезаваха 10 филма. Сред тях беше и българският „Източни пиеси” на Камен Калев. Жури начело с актрисата Миряна Каранович /”Гърбавица”/ трябваше да определи кой да вземе паричната премия от 25 000 евро, която получава най-добрият балкански филм. Получи я сръбският „Ordinary people” на режисьора Владимир Першич, за когото филмът е дебют. Журито връчи своята Специална награда на гръцкия филм “Dogtooth” на режисьора Йоргос Лантимос.

 

Надявам се така, както фестивалът в Сараево се е превърнал в сърцето на града и „София Филм Фест” да бъде сърцето на София. Ако хвърлим бегъл поглед върху заглавията в каталога на „Сараево Филм Фестивал” и тези на нашия фестивал ще видим, че голяма част от тях вече сме гледали в София. Явно проблемът е у нас - зрителите.

И в Сараево имат торент сайтове и там могат да теглят филми, но когато дойде август целият град се отправя към киносалоните, за да присъства на Голямото събитие.  Всички искат да станат част от фестивалния живот, да се докоснат до празничната атмосфера, да гледат филми на голям екран. Сърцето им да тупти в ритъма на „Сърцето на Сараево”.

НАГРАДИТЕ:

Най-добър филм:

ORDINARY PEOPLE – Сърбия, Франция, Швейцария, реж. Владимир Перишич

Най-добра актриса:

Ангелики Папулия и Мари Цони за „DOGTOOTH”

 

Най-добър актьор:

Реля Попович за „ORDINARY PEOPLE”

 

Специална награда на журито:

DOGTOOTH – Гърция, реж. Йоргос Лантимос

 

Най-добър късометражен филм:

„PARTY” – Хърватия, реж. Далибор Матанич

 

Специален диплом на журито:

 „CIAO MAMA” – Хърватия, реж. Горан Одворджич

„THE HISTORY OF AVIATION” – Унгария-Франция, реж. Белинт Кенереш

Най-добър документален филм:
„THE CAVIAR CONNECTION” – Сърбия, реж. Драган Николич

 

Специален диплом на журито:

„Константин и Елена” – Румъния, реж. Андрей Даскалеску

 

Награда за човешки права

HEATED BLOOD – Сърбия, реж. Марко Мамузич

 

Награда на публиката:

SEVDAH – Хърватия / Босна и Херцеговина, реж. Марина Андре

 
P.S. България беше представена с 6 заглавия на фестивала в Сараево. Освен „Източни пиеси” в конкурсната програма за игрални филми, имахме два филма в конкурса за късометражни филми – „Омлет” на Надежда Косева и „Три сестри и Андрей” на Борис Десподов и Андрей Паунов и един филм в конкурсната програма на документалните филми „Голешово” на Илиян Метев. Продуцираният от Мартичка Божилова омнибус „15” беше включен в програмата „Панорама”.

 За първи път беше показан и „Цинкограф” на Явор Гърдев, който спечели наградата RESTART от CINELINK – пазарът за филмови проекти на фестивала в Сараево. Втората награда за българското кино дойде от Международната федерация на киноклубовете (CICAE), която връчи своето отличие на „Източни пиеси”.