Magnificent! - U2 в Загреб

Да се видят U2 на живо е една от задължителните мисии на всеки концертен маниак. А ние сме точно такива. Всеки месец по един концерт и всяко лято - фестивал. И тъй като U2 все още липсваха в дългия списък с преживяни концерти, това лято нямаше как да изпуснем 360° Tour.

Решихме да изберем между Дъблин и Загреб. Разбира се, предимството беше за Дъблин, защото публиката у дома винаги е най-добрата. Обаче така и не разбрахме кога свършиха билетите и трябваше да се примирим със Загреб. Балканската публика се представя винаги много добре и затова се спряхме на единствената дата от турнето на Балканите. От рано сутринта се въоръжихме с кредитната карта и зачакахме да пуснат електронните билети. Да, ама не, сайтът блокира веднага след началния час на продажбите и си останахме без билети. После добавиха още една дата и билетите пак свършиха за миг. И така си останахме с идеята, че ще си купим билети на черно пред стадиона.

Една нощ обаче, около 3, съвсем случайно проверихме сайта, от който може да се купят билети и там имаше надпис “Dodate Ulaznice”. Със светлинна скорост купихме 2 билета и вече мисията беше възможна – U2 в Загреб на 10 август.

Измина повече от месец, в който всеки ден проверявахме пощенската кутия за ценните билети, но те все не идваха. Накрая се обадихме в Загреб и оттам ни казаха да чакаме, защото при тях не са връщали билети от България, а те със сигурност са ги изпратили. Няколко дни преди концерта отново се свързахме с организаторите и те ни успокоиха, че може да занесем копие от получената разписка и ще ни издадат дублиращи билети в Загреб.

Решихме да си организираме един балкански трип и освен на концерта да отидем и до филмовия фестивал в Сараево, както и да разгледаме Дубровник, Любляна, Мостар и да покъмпингуваме по Адриатическото крайбрежие в Черна гора. По план трябваше да пътуваме с автобус до Загреб, а след това да се съберем с приятели за фестивала в Сараево и да продължим с автомобили. Оказа се, че е малко трудно да се стигне с автобус от София до Загреб. Единственият бус пътува само в събота. Обадихме се и си резервирахме две места.

В Загреб щяхме да отседнем при наш познат, който ни попита къде точно спира автобусът. Изненада! Тъй като не искат да плащат, за да влизат в самия град, от фирмата превозвач ни съобщиха, че бусът спира на някакъв мотел на 15 километра от Загреб. А трябваше да пристигнем около 22 часа. Вариантите бяха да си извикаме такси от рецепцията на мотела или да стопираме до Загреб. Решихме, че на място ще преценим.

В автобуса имаше 11 човека за концерта. Веднага се сближихме и започнахме да коментираме предстоящото събитие.

След повече от 12 часа път се озовахме пред въпросния мотел. Отидохме да разучим ситуацията и се оказа, че след 5 минути тръгва минибус към Загреб, който извозва персонала на мотела. Хората с радост ни приеха и така проблемът с транспорта беше решен.

В деня на концерта отидохме до стадиона, за да си вземем билетите, които така и никой не разбра къде се изгубиха. Дадоха ни дубликати и така вече всичко беше наред. Можеше да се снима с любителски фотоапарати, което много ни радваше.

Около 15ч. отидохме пред стадиона. Имаше не повече от 100 човека. Значи можеше да вземем стратегически позиции. Бяхме се заредили подобаващо с вода, защото термометърът не падаше под 35 градуса. Дадоха ни маски с образа на Нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи, която оглавява опозицията в Мианмар и посвещава живота си на борбата срещу военния режим в страната. „Използвайте вашата свобода, за да извоювате нашата!” приканва Су Чи. Вече години наред тя прекарва живота си под домашен арест.На гърба на маската имаше инструкции: „Да се носи на работа или в колежа, докато пиете чая си вкъщи… и особено на концертите на U2, когато групата изпълнява „Walk On”!”

Малко преди 17ч. входовете бяха отворени и се озовахме пред спиращ дъха „космически кораб” в центъра на стадиона. Знаехме, че сцената ще бъда в средата, но конструкцията беше наистина внушителна. Залепихме се до ограничителите и зачакахме. Стадионът бавно се пълнеше с фенове.

Първо на сцената излязоха „The Hours”. Британците наблегнаха на парчетата от последния си албум „See The Light”. Публиката прие малко вяло групата, може би, защото слънцето все още силно напичаше, а и стадионът още не беше пълен.

След “The Hours” на сцената се качиха  “Snow Patrol”. Бас китаристът Пол Уилсън излезе с гипсирана ръка и спечели симпатиите на целия стадион. Гари Лайтбади и компания доста вдигнаха градуса на стадион „Максимир”. Групата представи албума от 2008-ма „A Hundred Million Suns”, както и най-големите си хитове.

Около 21ч. стадионът вече се беше превърнал в бушуващо море. Десетки хиляди се включваха в прочутите мексикански вълни, които заливаха стадиона.

И моментът дойде. На мултимедиите се появи часовник, който започна да отброява секундите до появата на тези, за които всички се бяхме събрали – U2! На живо!

Боно Вокс, Адам Клейтън, Лари Мълан и Ди Едж в Загреб. Започват ударно с четири парчета от новия албум “No Line on the Horizon” – първо Breathe, след това едноименното No Line on the Horizon, мега хитът Get On Your Boots и Magnificent, което ми е особено любимо, защото клипът  се снимаше в Мароко по същото време, по което бях там и когато го видях всичко ми се струваше адски близко и познато.

Последваха класическите Beautiful Day,  Mysterious Ways  и I Still Haven"t Found What I"m Looking For. По време на последната Боно запя класиката Stand By Me. В този момент той протегна ръка към полудялото множество и всички ние го почувствахме наистина близо до себе си. Той си беше близо де, на не повече от 5 метра от мен.

През цялото време групата обикаляше около сцената и поздравяваше публиката заобиколила ги от всички страни.

По време на „Walk On” на сцената излязоха няколко местни младежи, които приканиха всички да сложат маската с образа на Аун Сан Су Чи. Целият стадион се молеше, заедно с Боно, Су Чи да бъде освободена. „Страхът е само навик, аз не се страхувам!” – всички повтаряхме девизът на носителката на Нобелова награда за мир.

След този кулминационен момент последваха Where The Streets Have No Name и One. Не вярвам, че има някой, който да остане безразличен пред посланието на One.

One love
One blood
One life
You got to do what you should
One life
With each other
Sisters and my
Brothers
One life
But we"re not the same
We get to
Carry each other
Carry each other

След това прожекторите изгаснаха и всичко потъна в мрак. Секунда, две… и стадионът беше оглушен от мощен рев – „We Want More!”. И го получихме. Още три парчета. Още 20 минути с Боно, Ди Едж, Лари и Адам. Magnificent!

Ето и списъка с песни от концерта на 10 август на стадион „Максимир” в Загреб:

1.Breathe
2.No Line on the Horizon
3.Get On Your Boots
4.Magnificent
5.Beautiful Day
6.Mysterious Ways
7.I Still Haven"t Found What I"m Looking For with Stand By Me snippet
8.Stuck In A Moment You Can"t Get Out Of
9.Unknown Caller
10.The Unforgettable Fire
11.City Of Blinding Lights
12.Vertigo
13.I"ll Go Crazy If I Don"t Go Crazy Tonight
14.Sunday Bloody Sunday
15.Pride (In The Name Of Love)
16.MLK
17.Walk On
18.Where The Streets Have No Name
19.One
Encore:
20.Ultraviolet (Light My Way)
21.With Or Without You with Shine Like Stars snippet
22.Moment of Surrender

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски