Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: pozor Категория: Изкуство
Прочетен: 229771 Постинги: 61 Коментари: 6
Постинги в блога от Август, 2009 г.

Madonna – отблизо в София

и отдалеч в Ница

 

Преди 3 години за първи път видях Мадона на живо. Беше истинско земетресение! Завинаги остана най-добрият концерт, на който съм бил. Преди около месец видях U2 и си мислех, че това може да бъде единственото шоу, което да детронира Мадона от концертната ми класация. Не успяха. Но концертът в София е „абсолютният шампион”. /Така се изразяват голяма част от спортните коментатори по БНТ, звучи по-убедително дори и от шампион/.

 

image

 

Още преди да се разбере, че ще има концерт в София, вече бях гледал “Sticky And Sweat” шоуто в Ница. Стадионът там беше по-малък от „Васил Левски”, но също толкова претъпкан с фенове. Измежду тях Боно и Елтън Джон. И ние, но тъй като нямаше билети за Golden circle, бяхме на терена. Но сега, когато бях само на метър от Мадона в София, оцених, че мултимедийното шоу няма как да се види ако си до самата сцена /затова вече сме взели решение, че ще гледаме концертите на Мадона по два пъти – първо отдалеч и след това отблизо/.

Българската публика е много по-емоционална от френската, затова и самото шоу е много по-въздействащо, когато си заобиколен от екзалтирани фенове.

В Ница отидохме пред стадиона около 14ч. и вече се бяха събрали около 10 000 желаещи да видят иконата /много изтъркано определение, но пък много й подхожда/. Прекарахме 4 часа на невероятен пек, докато най-накрая се озовахме на стадиона. В София отидохме около 15ч. и пред нас имаше около 100 човека /все пак това беше входът за Golden circle/. Този път почакахме по-малко от 3 часа и се озовахме пред самата сцена.

 

image

 

В Ница подгряваше Робин. Явно французите не се интересуваха от нея, защото преди да се наредим сред хилядите чакащи, я видяхме до едно дърво в градинката пред входа на стадиона да дава интервю. Беше само тя и журналистът. Нямаше нищо против да й направим няколко снимки.

В битката между Лоран Улф в Ница и Пол Оукънфолд в София, безспорен победител е вторият. За първи път ми се случи, публиката да е в екстаз още преди да е видяла звездата. По време на Celebration атмосферата беше точно толкова нагорещена, колкото и по време на изпълненията на Мадона. Танцьорите истински се забавляваха както на сцената, така и с публиката.

image

И на двете места почакахме повече от час, докато Мадона излезе на сцената. Но както отбеляза един приятел в София: „В момента, в който я видях, всичко й простих!”. Без значение дали си в Ница или в София шоуто те грабва от първата минута, обсебва те и не те пуска до финалния надпис „Game Over”, когато искаш всичко да продължи вечно, но се сещаш, че при Мадона всичко е изчислено до последната минута и тя няма да се върне на сцената.

image

Всички сме поканени в sticky and sweet фабриката на Мадона. Имаш чувството, че от мултимедията наистина ще потече лепкавата смес и ще захароса цялата тълпа. C-A-N-D-Y кралицата се появява на своя трон. Публиката не може да повярва. Натиск върху предните редици, всеки иска да е по-близо.”Get up out of your seat, come on up to the dance floor…” приканя Мадона и всички сме готови да я последваме.

image

 

На сцената вече е луксозен ролс ройс. Лимузината се приближава бавно към края на сцената под звуците на „Beat Goes On”. Само на метър от публиката. Не знам какво е било изражението на лицето й в Ница, но в София Мадона беше усмихната. Беше очарователна. Беше красива. За нечовешкото й тяло не могат да се намерят думи.

Началните бийтове на 4 Minutes, но това е заблуда. Всъщност следва Vogue. Песента, която влезе в историята на live performances с онова шеметно пренасяне във френския кралски двор по време на връчването на наградите на МТV. Оттогава парчето неизменно присъства в туровете на Мадона и се е превърнало в едно от най-очакваните от феновете.

image

 

С веселяшката мултимедия на “Into the Groove” Мадона ни върна обратно в 80-те. Видяхме как в продължение на минута Мадж подскача на въже и след това започва да пее. През 90-те издаде “I’m Breathless”, след това изпълнение имаш чувството, че никога не остава без дъх.

image

 

Последва частта, в която Кралицата отдава чест на Краля. Хилядите от стадиона казаха отново „Сбогом!” на Майкъл Джексън. Вече си нямаме Крал на попа, но “God save the Queen”. Тук е и първото разминаване в сет листа на двата концерта. В Ница Мадона изпълни „Heartbeat и „Borderline”, а в София – Holiday” и Dress You Up”. Втората не е от най-въртяните й парчета от 80-те, но има един незабравим live от турнето й Who’s That Girl, по време на който Мадона се преоблича на сцената и се появява в най-дебилния си вид ever. Задължително трябва да се види!

image

 

Екраните ни връщат обратно в 80-те, после в средата на 90-те и отново в наши дни – гледаме кадри с визията на Мадона през годините. На сцената има цели 5 кралици. “She’s Not Me” ни убеждава оригиналът.

“Music makes the people come together В случая наистина музиката беше обединила всички.  На стадиона имаше хлапета на 10 и бабите им на 60, хора с ти-шърти на “Rammstein”  и други с фланелки на Eminem, гримирани като фолк звезди барбита и маскирани като Мадона гейове, леко сърдити чичковци, които бяха зарязали нивите на село, за да доведат дъщерята в Софията, че не може сама да се оправи и стотици чужденци, най-вече турци, които не доумяваха защо Мадона е пропуснала страната им.

След “Music” последва дълъг инструментал с нотки от “Rain” и “Here Comes the Rain Again”  на „Юритмикс”. Впечатляваща дъждовна мултимедия и двама симпатични азиатски танцьори.

image

 

Мадона вече е върху роял, черна роба покрива цялото й тяло. Оградена е от хиляди пиксели, които символизират нейния космически кораб. Парчето е “Devil Wouldn’t Recognize You” – едно от най-силните попадение в последния албум “Hard Candy”.

 

image

 

След кратко космическо пътешествие Мадона ни води на истинско циганско джамборе. Началото е с „Урок по испански” и след като успешно се справим с обучението, идва ред на джипси кулминацията – „La Isla Bonita в компанията на циганския оркестър „Колпаков”. За първи път песента беше изпълнена в този вариант по време на благотворителния Live Earth. Тогава Мадона се появи с култовите „Gogol Bordello” и записа едно от най-запомнящите се участия в кариерата си. Минутки за отдих, по време на които оркестърът изпълнява Doli Doli, а Мадона заслужено отпива две малки. В така наречената „циганска част” са включени и последния сингъл от албума “Hard Candy” – „Miles Away”, както и акапелна версия на  You Must Love Me. Мултимедията в тази част е изключително въздействаща и се радвам, че бях по-назад в Ница, защото в София нямаше как да оценя десетките гранични печати, които изпълваха екраните по време на виртуалното пътуване, което Мадона организира на публиката.

image

 

You Must Love…  дълга пауза, през която публиката полудява и крещи Ме! Мадона е доволна, докарала е всички до екстаз. Може да премине към последната част от шоуто.

Както всяко турне на звездата и това носи политически и хуманитарни послания. С мултимедийното „Get Stupid” в Ница Мадона подкрепи Барак Обама, в София Обама вече беше президент, така че кадрите бяха сменени. Но посланието да се замислим за света, в който живеем и за нашето бъдещето, отново мощно атакуваше съзнанието.

Последната част на шоуто започна с доста досадната “4 Minutes”. Не знам защо имам такава ненавист към тази песен, но тя със сигурност е най-слабото парче в последния й албум. Хореографията обаче беше завладяваща и дори тази песен истински ме радваше. Мадона танцуваше с виртуален Джъстин. Май не споменах, че по време на „Human Nature” на екраните се появи и Britney bitch.

И 20 години назад с „Like a Prayer”, този път с елементи на „Feels Like Home на Meck. През далечната 1989-та Мадона реши, че вече няма да е сладкото материално момиче и сложи едно ново начало с едноименния албум. И до днес „Like a Prayer” е един от трите ми задължителни албума на Мадона.

Следват две песни от друг задължителен албум – „Ray of Light. В София Мадона е заменила  Hung Up с „Frozen”. По време на песента прозвучават строфи от „Open Your Heart”.  На мултимедията тече онова незабравимо, лъхащо студенина  видео на Крис Кънингам.

If you wanna make the world a better place, take a look at yourself and then make that change - част от текста на “Man in the Mirror” на Джако грейва върху екраните.

Следва „Ray of Light”. Здраво китарно соло, Мадона крещи: Are you ready to jump? И се започва едно бясно подскачане. Добре, че стадионът е пълен и няма как да паднеш, защото след толкова изразходвана енергия, започваш леко да губиш контрол и да залиташ наляво-надясно.

Финалът е с Give It To Me. И в София „Нейно Величество” слезе при простосмъртните. В Ница това не се случи.

За всички, за които това е бил първи концерт в живота, ще последват много разочарования, защото летвата, която вдига Мадона не може да бъде надскочена. Остава да очакваме и следващия път София да бъде част от турнето й.

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски

 


Категория: Изкуство
Прочетен: 2946 Коментари: 0 Гласове: 2
28.08.2009 14:09 - U2 in Zagreb

Magnificent! - U2 в Загреб

 

Да се видят U2 на живо е една от задължителните мисии на всеки концертен маниак. А ние сме точно такива. Всеки месец по един концерт и всяко лято - фестивал. И тъй като U2 все още липсваха в дългия списък с преживяни концерти, това лято нямаше как да изпуснем 360° Tour.

Решихме да изберем между Дъблин и Загреб. Разбира се, предимството беше за Дъблин, защото публиката у дома винаги е най-добрата. Обаче така и не разбрахме кога свършиха билетите и трябваше да се примирим със Загреб. Балканската публика се представя винаги много добре и затова се спряхме на единствената дата от турнето на Балканите. От рано сутринта се въоръжихме с кредитната карта и зачакахме да пуснат електронните билети. Да, ама не, сайтът блокира веднага след началния час на продажбите и си останахме без билети. После добавиха още една дата и билетите пак свършиха за миг. И така си останахме с идеята, че ще си купим билети на черно пред стадиона.

Една нощ обаче, около 3, съвсем случайно проверихме сайта, от който може да се купят билети и там имаше надпис “Dodate Ulaznice”. Със светлинна скорост купихме 2 билета и вече мисията беше възможна – U2 в Загреб на 10 август.

image

Измина повече от месец, в който всеки ден проверявахме пощенската кутия за ценните билети, но те все не идваха. Накрая се обадихме в Загреб и оттам ни казаха да чакаме, защото при тях не са връщали билети от България, а те със сигурност са ги изпратили. Няколко дни преди концерта отново се свързахме с организаторите и те ни успокоиха, че може да занесем копие от получената разписка и ще ни издадат дублиращи билети в Загреб.

Решихме да си организираме един балкански трип и освен на концерта да отидем и до филмовия фестивал в Сараево, както и да разгледаме Дубровник, Любляна, Мостар и да покъмпингуваме по Адриатическото крайбрежие в Черна гора. По план трябваше да пътуваме с автобус до Загреб, а след това да се съберем с приятели за фестивала в Сараево и да продължим с автомобили. Оказа се, че е малко трудно да се стигне с автобус от София до Загреб. Единственият бус пътува само в събота. Обадихме се и си резервирахме две места.

В Загреб щяхме да отседнем при наш познат, който ни попита къде точно спира автобусът. Изненада! Тъй като не искат да плащат, за да влизат в самия град, от фирмата превозвач ни съобщиха, че бусът спира на някакъв мотел на 15 километра от Загреб. А трябваше да пристигнем около 22 часа. Вариантите бяха да си извикаме такси от рецепцията на мотела или да стопираме до Загреб. Решихме, че на място ще преценим.

В автобуса имаше 11 човека за концерта. Веднага се сближихме и започнахме да коментираме предстоящото събитие.

След повече от 12 часа път се озовахме пред въпросния мотел. Отидохме да разучим ситуацията и се оказа, че след 5 минути тръгва минибус към Загреб, който извозва персонала на мотела. Хората с радост ни приеха и така проблемът с транспорта беше решен.

В деня на концерта отидохме до стадиона, за да си вземем билетите, които така и никой не разбра къде се изгубиха. Дадоха ни дубликати и така вече всичко беше наред. Можеше да се снима с любителски фотоапарати, което много ни радваше.

Около 15ч. отидохме пред стадиона. Имаше не повече от 100 човека. Значи можеше да вземем стратегически позиции. Бяхме се заредили подобаващо с вода, защото термометърът не падаше под 35 градуса. Дадоха ни маски с образа на Нобеловия лауреат за мир Аун Сан Су Чи, която оглавява опозицията в Мианмар и посвещава живота си на борбата срещу военния режим в страната. „Използвайте вашата свобода, за да извоювате нашата!” приканва Су Чи. Вече години наред тя прекарва живота си под домашен арест.На гърба на маската имаше инструкции: „Да се носи на работа или в колежа, докато пиете чая си вкъщи… и особено на концертите на U2, когато групата изпълнява „Walk On”!”

Малко преди 17ч. входовете бяха отворени и се озовахме пред спиращ дъха „космически кораб” в центъра на стадиона. Знаехме, че сцената ще бъда в средата, но конструкцията беше наистина внушителна. Залепихме се до ограничителите и зачакахме. Стадионът бавно се пълнеше с фенове.

image

Първо на сцената излязоха „The Hours”. Британците наблегнаха на парчетата от последния си албум „See The Light”. Публиката прие малко вяло групата, може би, защото слънцето все още силно напичаше, а и стадионът още не беше пълен.

След “The Hours” на сцената се качиха  “Snow Patrol”. Бас китаристът Пол Уилсън излезе с гипсирана ръка и спечели симпатиите на целия стадион. Гари Лайтбади и компания доста вдигнаха градуса на стадион „Максимир”. Групата представи албума от 2008-ма „A Hundred Million Suns”, както и най-големите си хитове.

image

Около 21ч. стадионът вече се беше превърнал в бушуващо море. Десетки хиляди се включваха в прочутите мексикански вълни, които заливаха стадиона.

И моментът дойде. На мултимедиите се появи часовник, който започна да отброява секундите до появата на тези, за които всички се бяхме събрали – U2! На живо!

image

Боно Вокс, Адам Клейтън, Лари Мълан и Ди Едж в Загреб. Започват ударно с четири парчета от новия албум “No Line on the Horizon” – първо Breathe, след това едноименното No Line on the Horizon, мега хитът Get On Your Boots и Magnificent, което ми е особено любимо, защото клипът  се снимаше в Мароко по същото време, по което бях там и когато го видях всичко ми се струваше адски близко и познато.

image

Последваха класическите Beautiful Day,  Mysterious Ways  и I Still Haven"t Found What I"m Looking For. По време на последната Боно запя класиката Stand By Me. В този момент той протегна ръка към полудялото множество и всички ние го почувствахме наистина близо до себе си. Той си беше близо де, на не повече от 5 метра от мен.

image

През цялото време групата обикаляше около сцената и поздравяваше публиката заобиколила ги от всички страни.

image

По време на „Walk On” на сцената излязоха няколко местни младежи, които приканиха всички да сложат маската с образа на Аун Сан Су Чи. Целият стадион се молеше, заедно с Боно, Су Чи да бъде освободена. „Страхът е само навик, аз не се страхувам!” – всички повтаряхме девизът на носителката на Нобелова награда за мир.

image

След този кулминационен момент последваха Where The Streets Have No Name и One. Не вярвам, че има някой, който да остане безразличен пред посланието на One.

image

One love
One blood
One life
You got to do what you should
One life
With each other
Sisters and my
Brothers
One life
But we"re not the same
We get to
Carry each other
Carry each other

След това прожекторите изгаснаха и всичко потъна в мрак. Секунда, две… и стадионът беше оглушен от мощен рев – „We Want More!”. И го получихме. Още три парчета. Още 20 минути с Боно, Ди Едж, Лари и Адам. Magnificent!

image

Ето и списъка с песни от концерта на 10 август на стадион „Максимир” в Загреб:

1.Breathe
2.No Line on the Horizon
3.Get On Your Boots
4.Magnificent
5.Beautiful Day
6.Mysterious Ways
7.I Still Haven"t Found What I"m Looking For with Stand By Me snippet
8.Stuck In A Moment You Can"t Get Out Of
9.Unknown Caller
10.The Unforgettable Fire
11.City Of Blinding Lights
12.Vertigo
13.I"ll Go Crazy If I Don"t Go Crazy Tonight
14.Sunday Bloody Sunday
15.Pride (In The Name Of Love)
16.MLK
17.Walk On
18.Where The Streets Have No Name
19.One
Encore:
20.Ultraviolet (Light My Way)
21.With Or Without You with Shine Like Stars snippet
22.Moment of Surrender

 

Текст: Здравко Григоров

Снимки: Ангел Хаджийски


Категория: Изкуство
Прочетен: 1673 Коментари: 0 Гласове: 2

„Сараево Филм Фестивал” – сърцето на Сараево

 

Слънце… Жега… Прашни улици… Настъпи ли лятото всички започваме да мечтаем за лек морски бриз, безкрайна пясъчна ивица и освежаващ планински аромат на борови иглички. Време е за ваканция.

image

В Сараево обаче, хората освен така жадувания отдих с нетърпение очакват и събитието, заради което сърцата на всички в града започват ускорено да туптят – кинофестивалът „Сараево Филм Фестивал”. Тази година за 15-и път жителите на града се смесиха с хилядите гости, които заляха калдъръмените улички на „Баш чаршията” и запълниха до краен предел салоните, в които се провежда фестивала. А салоните никак не са малко – цели 10, като най-големият от тях – откритото кино на „Хайнекен” може да събере повече от 3000 любители на седмото изкуство. И по време на целия фестивал, точно това открито пространство беше запълнено до краен предел всяка вечер. Без значение дали гледаш документален филм в два следобед или късометражна програма около полунощ, салоните винаги са пълни. И точно тези безкрайно много зрители допринасят фестивалната атмосфера да обземе целия град и дори дядото, който ти предлага поредната порция вкусни кебапчета /наистина не може да им устоиш, освен това порцията включва най-малко пет броя, на места стигат и до десет/ знае, че всички тези чужденци, които не спират да поръчват, са тук именно за филмовия фестивал.

image

В различните програми на фестивала бяха включени повече от 200 заглавия, голяма част от които лично бяха представени от авторите си. Звездата на фестивала беше Мики Рурк, който закри фестивала с „Кечистът”. Лукас Мудисон изпи чаша кафе с почитателите си след като представи последния си филм „Мамут”, в който шведът работи с Гаел Гарсия Бернал и Мишел Уилямс. Пред изпълнени до краен предел салони бяха показани трите титана от Кан – скандалният „Антихрист” на Ларс фон Трир, носителят на „Златна палма” – „Бялата панделка” на Михаел Ханеке” и “Los Abrazos Rotos” на Педро Алмодовар. В програмата бяха включени и поредното предизвикателство на Алексей Балабанов „Морфин”, носителят на „Сребърна мечка” “Gigante” и новият филм на режисьора на „Крахът на третия райх” Оливър Хиршбигел – „Five Minutes of Heaven” с Лиъм Нийсън в главната роля.  На специални прожекции бяха показани впечатляващите омнибус заглавия „Човешки истории” /сред режисьорите е и босненската гордост Ясмила Збанич/ и „8”. Акцент в програмата бяха филмите на Джиа Джанкъ, който лично ги представи на зрителите.

За голямата награда на фестивала „Сърцето на Сараево” се състезаваха 10 филма. Сред тях беше и българският „Източни пиеси” на Камен Калев. Жури начело с актрисата Миряна Каранович /”Гърбавица”/ трябваше да определи кой да вземе паричната премия от 25 000 евро, която получава най-добрият балкански филм. Получи я сръбският „Ordinary people” на режисьора Владимир Першич, за когото филмът е дебют. Журито връчи своята Специална награда на гръцкия филм “Dogtooth” на режисьора Йоргос Лантимос.

 

Надявам се така, както фестивалът в Сараево се е превърнал в сърцето на града и „София Филм Фест” да бъде сърцето на София. Ако хвърлим бегъл поглед върху заглавията в каталога на „Сараево Филм Фестивал” и тези на нашия фестивал ще видим, че голяма част от тях вече сме гледали в София. Явно проблемът е у нас - зрителите.

И в Сараево имат торент сайтове и там могат да теглят филми, но когато дойде август целият град се отправя към киносалоните, за да присъства на Голямото събитие.  Всички искат да станат част от фестивалния живот, да се докоснат до празничната атмосфера, да гледат филми на голям екран. Сърцето им да тупти в ритъма на „Сърцето на Сараево”.

image

НАГРАДИТЕ:

Най-добър филм:

ORDINARY PEOPLE – Сърбия, Франция, Швейцария, реж. Владимир Перишич

Най-добра актриса:

Ангелики Папулия и Мари Цони за „DOGTOOTH”

 

Най-добър актьор:

Реля Попович за „ORDINARY PEOPLE”

 

Специална награда на журито:

DOGTOOTH – Гърция, реж. Йоргос Лантимос

 

Най-добър късометражен филм:

„PARTY” – Хърватия, реж. Далибор Матанич

 

Специален диплом на журито:

 „CIAO MAMA” – Хърватия, реж. Горан Одворджич

„THE HISTORY OF AVIATION” – Унгария-Франция, реж. Белинт Кенереш


Най-добър документален филм:
„THE CAVIAR CONNECTION” – Сърбия, реж. Драган Николич

 

Специален диплом на журито:

„Константин и Елена” – Румъния, реж. Андрей Даскалеску

 

Награда за човешки права

HEATED BLOOD – Сърбия, реж. Марко Мамузич

 

Награда на публиката:

SEVDAH – Хърватия / Босна и Херцеговина, реж. Марина Андре

 
P.S. България беше представена с 6 заглавия на фестивала в Сараево. Освен „Източни пиеси” в конкурсната програма за игрални филми, имахме два филма в конкурса за късометражни филми – „Омлет” на Надежда Косева и „Три сестри и Андрей” на Борис Десподов и Андрей Паунов и един филм в конкурсната програма на документалните филми „Голешово” на Илиян Метев. Продуцираният от Мартичка Божилова омнибус „15” беше включен в програмата „Панорама”.

 За първи път беше показан и „Цинкограф” на Явор Гърдев, който спечели наградата RESTART от CINELINK – пазарът за филмови проекти на фестивала в Сараево. Втората награда за българското кино дойде от Международната федерация на киноклубовете (CICAE), която връчи своето отличие на „Източни пиеси”.


Категория: Изкуство
Прочетен: 1580 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.08.2009 10:25
Търсене

За този блог
Автор: pozor
Категория: Изкуство
Прочетен: 229771
Постинги: 61
Коментари: 6
Гласове: 90